Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цели 38 години тя пази тази снимка като съкровище! Пожълтялата фотография крие покъртителна история
  • Новини

Цели 38 години тя пази тази снимка като съкровище! Пожълтялата фотография крие покъртителна история

Иван Димитров Пешев януари 14, 2023
triskdasodkas.png

Тази невероятна история започва преди почти 40 години. През 1977 г., героинята на нашата история, Аманда, е само на 3 месеца. Един ден родителите й я оставят сама в спалнята, като пускат в непосредствена близост до леглото ѝ овлажнител с пара.

След известно време от стаята на детето идва смразяващ кръвта писък. Оказа се, че Аманда се е събудила, изпълзяла е от леглото и е паднала върху горещия уред …

С тежки изгаряния, момиченцето е отведено в детското отделение на Albany Medical Center, Ню Йорк. Там Аманда има невероятния късмет да срещне човек, който ще остане завинаги в паметта й.

Медицинска сестра Сюзън Бергер реагира на момиченцето много по-топло, отколкото на обикновен пациент. Тя се грижи за малкото детенце с такъв трепет, сякаш това е дъщеря й. Сюзън се грижи за Аманда с истинска любов и себеотрицание, посвещавайки ѝ цялото си свободно време.

Не изпускай тези оферти:

Трогателната обич на тази медицинска сестра към малкия ѝ пациент е уловена на лента от професионален фотограф, който правил доклад за болницата.

Аманда скоро е изписана. Въпреки, че момиченцето не може да си спомни всичко, което се е случило с нея, родителите ѝ запазили снимки от болницата. Когато Аманда пораснала малко, те ѝ разказали, че дължи живота си на медицинска сестра на име Сюзън.

Тези снимки станали за нашата героиня истински талисман. Поради факта, че кожата на момиченцето била обезобразена от белези, в училище тя често била подигравана от връстниците си.

Когато Аманда бягала вкъщи цялата в сълзи от обичайните подигравки на други деца, тя вадела снимките и ги гледала с часове. Истинската любов и привързаност, която младата медицинска сестра показвала на малко дете, дали сили на Аманда да продължи напред и да не обръща внимание на дразнителите си.

Израствайки, Аманда преживяла няколко пластични операции, които я спасили от белезите.

Но благодарение на грижите си, медицинската сестра ще остане завинаги в сърцето на Аманда.

Наближавайки четиридесетата си година, Аманд решила да намери спасителката си. Тя написала прочувствен пост на страницата си във Фейсбук, където разказала своята история и помолила хората да й помогнат да намери благодетелката си.

Още през първите 12 часа, този пост бил споделен от повече от 5 000 души, а бивш колега на Сюзън скоро я намерил по снимката.

Дългоочакваната среща на медицинската сестра и бившата ѝ пациентка се състояла на същото място – в Медицински център Олбъни след 38 години! Аманда и Сюзън не могли да сдържат сълзите си, когато се видели.

Когато репортерите задали на Аманда въпроса дали тяхната среща ще прерастне в приятелство, тя казала: „Ние бяхме приятели дълго преди да се срещнем. Просто Сюзън не знаеше за това.“

Тази история ни кара да повярваме в силата на човешките добродетели. А ако тази прекрасна среща между Сюзън и Аманда ви е докоснала, споделете я с приятели!

Continue Reading

Previous: Подариха ми го преди години, а аз да не знам, че притежавам съкровище! Нищо и никакво цвете се оказа целебното хапче в дома ми
Next: В Родопите гледат и не вярват на очите си, такова нещо посред зима не е ставало

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.