Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жертва на авиокатастрофата в Непал сподели трагичен пост миг преди 68 души да загинат
  • Новини

Жертва на авиокатастрофата в Непал сподели трагичен пост миг преди 68 души да загинат

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
asviasdoaskdo.png

Разкрита е последната публикация в социалните мрежи на една от жертвите на трагедията със самолетната катастрофа в Непал, която е направена минути преди ужасяващия инцидент.
По-рано днес (15 януари) самолет със 72 души на борда се разби в планинската част на Непал.

Самолетът, на борда на който е имало 68 пътници, двама от които малки деца, и четирима членове на екипажа, се е разбил близо до река Сети на около 1.6 км от международното летище Покхара, а според говорител на Yeti Airlines в момента все още се провеждат спасителни операции.

Катастрофата е наречена най-ужасяващата в страната от пет години насам, след като самолетът е „разкъсан на парчета“ на ръба на дефилето, а телата висят през ръба и дори падат отдолу.

Първоначално началникът на окръга Тек Бахадур КК съобщи, че от мястото на катастрофата са извадени „около 30 тела“, но сега се смята, че те са поне 68.
Г-н Бахадур добави, че шансовете да бъдат открити оцелели са „минимални“.

Не изпускай тези оферти:

Говорителят на непалската армия Кришна Бхандари заяви: „Очакваме броят на жертвите да нарасне. Самолетът е разкъсан на парчета.“

Един от пътниците на борда на самолета е руски блогър.
Елена Бандуро, на 33 години, е от Москва.

Малко след като се качва на самолета, тя публикува селфи на седалката си с думите: „Отиди в Непал“.

Днес социалните ѝ мрежи бяха пълни със съболезнователни съобщения, а тя беше описана като „най-светлата и добра душа, която познавахме“.
По време на полета загинаха още трима руснаци, които се казват Виктория Алтунина, Юрий Лугин и Виктор Лагин.

По-рано руският посланик в Непал Алексей Новиков потвърди смъртта на четирима сънародници на борда на разбилия се самолет.
„За съжаление, загинаха четирима граждани на Руската федерация“, каза той.

„Поддържаме постоянна връзка с непалските власти и ще окажем цялата необходима помощ на роднините на загиналите руснаци“.

Сред 72-мата души на борда на катастрофиралия самолет е имало общо 15 чужденци.

Все още не е посочена причина за катастрофата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте какво се случи с Мария, която консумираше по една лъжичка куркума с кисело мляко всеки ден
Next: Турист се подиграва с възрастна жена на пазара в София, но това, което се случи, го накар много да съжалява

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.