Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Увийте крака с фолио и изчакайте един час – това, което ще се случи ще изненада Вас и Вашия лекар!
  • Новини

Увийте крака с фолио и изчакайте един час – това, което ще се случи ще изненада Вас и Вашия лекар!

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
rkaskdaosdkas.png

Тънките листове алуминиево фолио съвсем не са изобретение на нашата цивилизация. Лечението с фолио се практикува още в древен Китай: фолиото се прилага към биологично активните точки, които отговарят за работата на болните органи.

Днес ще се научите как да се отървете от досадната болка в ставите , като използвате само един лист от този чуден материал.

Цялото облекчение, което ще изпитате, се случва благодарение на отразяващите свойства и невероятния лечебен ефект на фолиото. Не се колебайте да опитате може би най-евтиното, приятно и безболезнено лечение на ставите. И изобщо не се съмнявайте в ефекта, който ще последва, защото той ще изненада дори лекарите.

Подробно описание на метода, чрез който се случва лечението с фолиото, за пръв път е описан от психотерапевта Вилхелм Райх. Фолио може да лекува настинка, ишиас, цервикална остеохондроза и дори подагра!

Не изпускай тези оферти:

Алуминиевото фолио се прилага към възпаленото място, там където са болките, като по този начин то отразява енергийния меридиан, от които те произхождат. Това има положителен ефект върху болния орган, свързан с меридиана, и болката изчезва.

Лечението с алуминиево фолио е твърде лесно и достъпно, за да не го пробвате, и да не се възползвате от облекчението, което то ще ви донесе.

Какво трябва да се направи? Увива се болното място с фолио, например костите на краката. Фиксирайте след това с подходяща стегната превръзка, така че да остане неподвижно. Фолиото трябва да се прилага към възпаленото място откъм лъскавата му страна.

Държи се колкото може по-дълго време, като най-добре е да спите няколко нощи с него. Прилага се, докато не изпитате облекчени и докато болките не отшумят.

И това е всичко, което трябва да направите!

Страхотен ефект има тази терапия, когато времето започне да се променя. Може би на повечето от вас се е случвало, след няколко поредни слънчеви дни, да виете от болка, гледайки облачното небе. Спестете си неудобството. Вземете малко фолио и се отървете от болката в ставите – сега и веднага!

Continue Reading

Previous: Майката на 10-годишно момче, изпаднало в мозъчна смърт: Три пъти искаха да изключат животоподдържащите системи-Ето какво се случи
Next: Русначе, което твърди, че е от Марс, издава какво ни предстои!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.