Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Увийте крака с фолио и изчакайте един час – това, което ще се случи ще изненада Вас и Вашия лекар!
  • Новини

Увийте крака с фолио и изчакайте един час – това, което ще се случи ще изненада Вас и Вашия лекар!

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
rkaskdaosdkas.png

Тънките листове алуминиево фолио съвсем не са изобретение на нашата цивилизация. Лечението с фолио се практикува още в древен Китай: фолиото се прилага към биологично активните точки, които отговарят за работата на болните органи.

Днес ще се научите как да се отървете от досадната болка в ставите , като използвате само един лист от този чуден материал.

Цялото облекчение, което ще изпитате, се случва благодарение на отразяващите свойства и невероятния лечебен ефект на фолиото. Не се колебайте да опитате може би най-евтиното, приятно и безболезнено лечение на ставите. И изобщо не се съмнявайте в ефекта, който ще последва, защото той ще изненада дори лекарите.

Подробно описание на метода, чрез който се случва лечението с фолиото, за пръв път е описан от психотерапевта Вилхелм Райх. Фолио може да лекува настинка, ишиас, цервикална остеохондроза и дори подагра!

Не изпускай тези оферти:

Алуминиевото фолио се прилага към възпаленото място, там където са болките, като по този начин то отразява енергийния меридиан, от които те произхождат. Това има положителен ефект върху болния орган, свързан с меридиана, и болката изчезва.

Лечението с алуминиево фолио е твърде лесно и достъпно, за да не го пробвате, и да не се възползвате от облекчението, което то ще ви донесе.

Какво трябва да се направи? Увива се болното място с фолио, например костите на краката. Фиксирайте след това с подходяща стегната превръзка, така че да остане неподвижно. Фолиото трябва да се прилага към възпаленото място откъм лъскавата му страна.

Държи се колкото може по-дълго време, като най-добре е да спите няколко нощи с него. Прилага се, докато не изпитате облекчени и докато болките не отшумят.

И това е всичко, което трябва да направите!

Страхотен ефект има тази терапия, когато времето започне да се променя. Може би на повечето от вас се е случвало, след няколко поредни слънчеви дни, да виете от болка, гледайки облачното небе. Спестете си неудобството. Вземете малко фолио и се отървете от болката в ставите – сега и веднага!

Continue Reading

Previous: Майката на 10-годишно момче, изпаднало в мозъчна смърт: Три пъти искаха да изключат животоподдържащите системи-Ето какво се случи
Next: Русначе, което твърди, че е от Марс, издава какво ни предстои!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.