Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Загрижена майка: Плащам на мама за да гледа внучето си-Това нормално ли е?
  • Новини

Загрижена майка: Плащам на мама за да гледа внучето си-Това нормално ли е?

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
hgaskdsak.png

Мария К. е принудена да плаща на майка си, защото тя отказва да се грижи за внучето си безплатно. И дъщерите нямат къде да отидат – с разведен мъж и няма никой, който да остави сина си. Младата майка моли да разгледате тази ситуация.

От собствената си майка нашата героиня, разбира се, не очакваше такова нещо. Когато едно дете се появи в семейство, много баби се надпреварват да помагат и да дават съвети в отглеждането на детето, кой с каквото може …Не така е с Мария, която пише следното:

„Момичета, пиша и дори плача. Родната ми майка!

 

Не изпускай тези оферти:

В прав текст тя ми заяви, че иска да получава пари в грижа за детето, внука ѝ! Когато бях бременна, тя не показа, че не се нуждае от дете, държа се нормално и дори ме придружи няколко пъти на преглед.

 

Но в един момент животът ми се обърна, трябваше да скъсам с бащата на детето си.

Най-малко, той се изнесе в своя апартамент, аз живея със сина си отделно, но не знам как ще се разбираме в една и съща къща с мама. И тъща ми живее далеч, в друг град, но помага малко финансово. Работя, детето вече ходи в детска градина.

 

Трябва да печеля пари, за да издържам себе си и детето, като нямам мъж до себе си, откъде да идват средства! И затова не мога да си седя у дома.

 

Наскоро бях изпратена в командировка и съобщих това на майка ми, а тя отново ми заяви вече определената сума за тези 3 дни от престоя ми с моя син (с миене, готвене и т.н.) Аз съм шокирана, естествено! Но нямам избор – плащам за услугите й. И какво да правя в тази ситуация, не знам. Да продължавам ли да плащам, бавачка ли да наемам … !?

Жени с деца,  какво бихте направили на мястото на Мария? И дайте оценка за постъпката на майка ѝ.

Continue Reading

Previous: Няма Кънчев, няма Рачков! Любимият водещ на всички българи се връща в NOVA
Next: Бизнесмен дава 3 бона заплата в кравеферма за хора без образование с бонус безплатна квартира, но мераклии няма

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.