Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фермер на годината се отказа от България! Закри бизнеса си и изнася семейството си в чужбина!
  • Новини

Фермер на годината се отказа от България! Закри бизнеса си и изнася семейството си в чужбина!

Иван Димитров Пешев януари 18, 2023
feremrmasdasdk.png

Пчеларската ферма на Димитър Станчев и семейството в село Индже Войвода, община Созопол, затваря завинаги. Това съобщи във Фейсбук семейство Станчеви.

„Нашата надежда, че може да изпълним една мечта тук, в България приключи. Мястото, което обединява, което дава препитание в един западащ регион, място сътворено с любов, с денонощен дългогодишен труд, с много средства, днес затваря врати.

Затваряме, защото да развиваш идея и кауза в България е престъпление.

 Защото, оцелявайки, борейки се ежедневно с всички трудности на новото време, имайки смелостта да работиш въпреки всичко, си заплаха, за болни амбиции на някой, който се крие зад държавния апарат, използвайки ресурса му, институциите, служителите, и всичко останало, които са в ролята на дългата ръка на „закона“, написаха те в социалните мрежи.

Не изпускай тези оферти:

Димитър Станчев не бе открит за коментар, но семейството му преживя твърде много, буквално бяха унизени от държавните институции, които се държаха с него сякаш е най-големият престъпник.

През октомври м.г. във фермата му нахлуха ДАНС и Жандармерия и започнаха да проверяват кошер по кошер…по сигнал на недоброжелател, който смятал, че злоупотребяват с европейски средства.
Семейството инвестира живота си в този проект, който сега ще затворят

Показната акция донесе много неприятности за Димитър Станчев и близките му, дори в здравословен план. 

В защита на младото и многодетно семейство тогава се обявиха кметовете на Малко Търново Илиян Янчев и Созопол – Тихомир Янакиев. Те призоваха държавата да помогне на едни от малкото хора, които искат да развиват бизнес в обезлюдената Странджа, а не да ги репресират.

„Това семейство го познавам от години. Млади хора с 4 деца, които непрекъснато работят, за да докажат, че нещата могат да се случат и тук. И успяха!

Димитър е избран за фермер на годината, пчелар на годината. Изгради едно име с много труд от цялото семейство. Но понеже ние сме царе на завистта и доносничеството и излезе, че този човек е най-черният, най-големият престъпник. Това не е човек, който може да извърши тежко престъпление.

Димитър, както и цялото му семейство са най-добрите хора в региона. Те са Странджа, именно затова е кръстена така и фирмата им – синоним на добротата и любовта, която дава тази планина“, каза тогава Илиян Янчев пред Флагман.бг.

Източник: БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад лекар прави уникални подаръци на жените, които раждат при него
Next: Истината за Михаил Билалов – многоликият, актьорът който цяла България търси

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.