Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фермер на годината се отказа от България! Закри бизнеса си и изнася семейството си в чужбина!
  • Новини

Фермер на годината се отказа от България! Закри бизнеса си и изнася семейството си в чужбина!

Иван Димитров Пешев януари 18, 2023
feremrmasdasdk.png

Пчеларската ферма на Димитър Станчев и семейството в село Индже Войвода, община Созопол, затваря завинаги. Това съобщи във Фейсбук семейство Станчеви.

„Нашата надежда, че може да изпълним една мечта тук, в България приключи. Мястото, което обединява, което дава препитание в един западащ регион, място сътворено с любов, с денонощен дългогодишен труд, с много средства, днес затваря врати.

Затваряме, защото да развиваш идея и кауза в България е престъпление.

 Защото, оцелявайки, борейки се ежедневно с всички трудности на новото време, имайки смелостта да работиш въпреки всичко, си заплаха, за болни амбиции на някой, който се крие зад държавния апарат, използвайки ресурса му, институциите, служителите, и всичко останало, които са в ролята на дългата ръка на „закона“, написаха те в социалните мрежи.

Не изпускай тези оферти:

Димитър Станчев не бе открит за коментар, но семейството му преживя твърде много, буквално бяха унизени от държавните институции, които се държаха с него сякаш е най-големият престъпник.

През октомври м.г. във фермата му нахлуха ДАНС и Жандармерия и започнаха да проверяват кошер по кошер…по сигнал на недоброжелател, който смятал, че злоупотребяват с европейски средства.
Семейството инвестира живота си в този проект, който сега ще затворят

Показната акция донесе много неприятности за Димитър Станчев и близките му, дори в здравословен план. 

В защита на младото и многодетно семейство тогава се обявиха кметовете на Малко Търново Илиян Янчев и Созопол – Тихомир Янакиев. Те призоваха държавата да помогне на едни от малкото хора, които искат да развиват бизнес в обезлюдената Странджа, а не да ги репресират.

„Това семейство го познавам от години. Млади хора с 4 деца, които непрекъснато работят, за да докажат, че нещата могат да се случат и тук. И успяха!

Димитър е избран за фермер на годината, пчелар на годината. Изгради едно име с много труд от цялото семейство. Но понеже ние сме царе на завистта и доносничеството и излезе, че този човек е най-черният, най-големият престъпник. Това не е човек, който може да извърши тежко престъпление.

Димитър, както и цялото му семейство са най-добрите хора в региона. Те са Странджа, именно затова е кръстена така и фирмата им – синоним на добротата и любовта, която дава тази планина“, каза тогава Илиян Янчев пред Флагман.бг.

Източник: БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад лекар прави уникални подаръци на жените, които раждат при него
Next: Истината за Михаил Билалов – многоликият, актьорът който цяла България търси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.