Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова: Вървим с бързи стъпки към нещо, което е по-страшно от рецесия
  • Новини

Мика Зайкова: Вървим с бързи стъпки към нещо, което е по-страшно от рецесия

Иван Димитров Пешев януари 18, 2023
zasdaskdasodk.png

„Икономиката на страната към края на 2022 г. не изглежда зле – повишава се износът, повишава се вносът, в рамките сме на 3% дефицит и това на пръв поглед изглежда добре. Днес излязоха данните от НСИ, че инфлацията е 16,9%. Обаче тези на пръв поглед добри цифри не бива да ни радват, защото това, което ще ни се случи през 2023 г., е диаметрално противоположно.“

Това заяви пред БГНЕС икономистът Мика Зайкова.

По думите ѝ първо такъв износ за България повече няма да ни се случи, защото ние главно изнасяме горива, масла и други подобни атрибути от минерален характер, но нашата единствена рафинерия “Лукойл” работи с руски петрол на дерогация.

“Имаме възможност да ползваме руски петрол още две години, но имаме забрана да изнасяме този петрол, да изнасяме неговите продукти в ЕС, в Г7 и САЩ. Това означава, че износът рязко ще падне”, обясни тя.

Не изпускай тези оферти:

„Това, което успявахме да внасяме, за да произвеждаме продукти, които могат да бъдат продадени навън, например това, което нашите военни заводи произвеждат, вече ще ни бъде трудно да го произведем, по простата причина, че то се базира на суровини от внос – желязо, литий и други редки метали, които трудно ще получаваме, защото нашият търговски партньор за тези суровини е Русия, а с Русия вече имаме отрицателен търговски баланс“, допълва тя.

Зайкова посочи, че ако в България не ни чака рецесия, то ни чака застой.

„При всички случаи вървим с бързи стъпки към рецесия и към нещо, което е по-страшно от рецесия, защото от страните в Еврозоната, които имат двойно по-ниска инфлация, ние имаме висока инфлация. Тя няма да намалее, може да забави своя темп, но ще продължава да расте, защото ние сме страна с отворена икономика и страдаме от внос на суровини и от износ на продукти с висока добавена стойност, защото имаме много скромни или никакви капиталови разходи за развитието на техниката и технологията на фирмите, която би могла да произведе продукти или услуги от нов тип – с висока добавена стойност“, подчерта тя.

По думите ѝ ако не успеем да запазим нашата енергетика – „не поправим ПВУ и станем от страна износител на енергия в страна вносител на енергия, тогава нещата съвсем ще се усложнят“, категорична е тя.

„Ако 2022г. е особена година, 2023 г. ще бъде изключително трудна. Инфлацията се качва и цените се качват, защото не става въпрос за влияние върху чисто икономически процеси – това, което се опитват да правят Централните банки, а в България става въпрос за спекула. Ако не беше тази спекула нашите цени щяха да бъдат по-ниски от тези в Румъния, Италия, Испания и Гърция на най-потребяваните стоки“, категорична е Зайкова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истината за Михаил Билалов – многоликият, актьорът който цяла България търси
Next: Голяма изненада! Пенсиите по-високи от заплатите!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.