Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Времето се побърка: Червен код и още по-силен вятър утре! Плюс дъжд и сняг
  • Новини

Времето се побърка: Червен код и още по-силен вятър утре! Плюс дъжд и сняг

Иван Димитров Пешев януари 18, 2023
asgashasdasd.png

Червен, жълт и оранжев код за силен вятър за цялата страна са обявени и за четвъртък. Това съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология.

Областите с червен код за силен вятър са Монтана, Враца, Ловеч, Габрово и Велико Търново.

С оранжев: Видин, София, София – област, Кърджали, Хасково, Търговище, Разград.

В останалите области на страната е в сила жълт код.

Не изпускай тези оферти:

Предупреждението там е за потенциално опасен вятър.

 

Облачността в четвъртък ще е променлива, по-значителна над планините и на места главно по южните им страни ще превали. Вечерта над западните части ще се заоблачи и ще завали дъжд, в крайните северозападни райони – интензивен.

 

Температурите остават високи, минималните ще са между 9° и 14°, максималните – между 16° и 21°, в районите със силен фьон и малко по-високи. В София минимална 10°, максимална – около 18°.

В петък валежите ще обхванат страната, на повече места и повече по количество ще бъдат в Западна и Южна България. Възможни са и гръмотевици. В западната половина от страната вятърът ще отслабне и ще се ориентира от северозапад, с него ще проникне студен въздух.

 

С понижението на температурите, привечер в Западния Предбалкан и високите котловинни полета, дъждът ще преминава в сняг, но бързо ще спре.

 

В Източна България ще продължи да духа умерен и силен южен вятър и там максималните температури ще останат над 15°C, а валежите ще са предимно слаби и на отделни места.

През нощта срещу събота, с обръщане на вятъра от запад-северозапад, и там температурите ще се понижат.

 

След краткотрайно разкъсване и намаление на облачността още сутринта в събота от югозапад тя отново бързо ще се увеличи.

 

На много места ще има и валежи, в Западна България – и от дъжд, и от сняг, в Източна – от дъжд.

Температурите ще са в широки граници – минимални от около минус 2°С в отделни райони в Западна България до 6°С-8°С на изток, максимални – от 4°С-9°С в Западна България до 12°С-14°С в Източна.

В планините ще е много ветровито. Ще духа силен и бурен, по откритите части – и ураганен вятър от юг-югозапад.

Облачността ще е променлива, често – значителна и главно по южните части ще има краткотрайни валежи от дъжд, над 2000 метра – от сняг.

Максималната температура на 1200 метра ще е около 10°С, на 2000 метра – около 2°С, съобщават от НИМХ, цитирано от dariknews.

 

Continue Reading

Previous: 5-годишно момиче всеки ден води слепия си баща до работа и обратно
Next: Не бързах да купувам мебели за апартамента – просто прерових тавана на баба. Вижте само в какво превърнах очукания шкаф!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.