Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Надминах себе си просто с това ястие, всички гости ми искаха рецептата, а свекърва ми за първи път призна, че съм добра в кухнята
  • Новини

Надминах себе си просто с това ястие, всички гости ми искаха рецептата, а свекърва ми за първи път призна, че съм добра в кухнята

Иван Димитров Пешев януари 20, 2023
gashasfash.png

Тази запеканка е много подходяща, ако ви изненадат неканени гости! Приготвя се много бързо, а продуктите за нея ги има във всяка кухня!

 

Понякога гостите обичат да идват внезапно, особено роднините на мъжа ми. Всяка домакиня знае колко трудно е да подбере едно ястие, което може да се получи лесно и бързо с достъпни продукти.

То трябва да бъде вкусно, ароматно и, разбира се, необичайно – да има свой собствен вкус.

Не изпускай тези оферти:

Днес, ще споделя с вас една рецепта, заимствана от испанската кухня. Просто бъдете подготвени за факта, че близките ще ви молят да приготвяте това ястие отново и отново и всички гости ще ви питат за рецептата.

 

Продукти:

5 яйца

250 грама смляно свинско и говеждо месо

1 малка глава лук

150 мл бяло вино

4 супени лъжици доматен сос

кашкавал на вкус

сол и черен пипер на вкус

зехтин или слънчогледово олио

 

Съставки за сос бешамел:

0,5 литра мляко

2 супени лъжици брашно

15 грама краве масло

зехтин

сол, черен пипер и индийско орехче на вкус

 

Начин на приготвяне:

Поставете на среден огън зехтин или слънчогледово олио в тиган, загрейте и сложете каймата. Намачкайте я на бучки.

Докато месото се запържва, нарежете лука и го добавете към плънката.

 

Когато лукът започне да придобива златист оттенък, е време да добавите бялото вино. Намалете огъня и оставете месото да къкри, като от време на време го разбърквате.

 

Сварете яйцата и ги почистете от черупката.

 

Нарежете яйцата на половина и премахнете жълтъците.

 

Сега пристъпете към подготовката на соса. Сложете тиган на слаб огън, добавете малко зехтин и разтопете маслото в него. Добавете към сместа брашното, разбъркайте добре. Сега започнете да сипвате млякото постепенно, като разбърквате през цялото време. Добавете подправките и продължете да разбърквате, докато сосът не достигне консистенция на сметана.

 

Изсипете готовата кайма в купа и добавете настърганите на ренде жълтъци. Добавете 1 черпак от соса.

 

Всичко разбъркайте добре. Щедро напълнете белтъците с получената плънка и ги поставете в съд за печене.

 

Сипете останалия сос бешамел.

 

Поставете отгоре доматен сос и поръсете с настърган кашкавал. Естествено с повече кашкавал ястието ще стане по-добро на вкус.

 

Загрейте фурната до 180 градуса и печете в продължение на 10 минути.

Вече усещате аромата! Приятен апетит!

 

Получава се невероятно вкусно и сочно ястие. Разбира се, ако не можете да приготвите соса, си го купите от магазина. Можете също така всеки път да използвате различен сос за готвене, за да придадете на ястието нов вкус. Като цяло, имате широко поле за вашите кулинарни експерименти.

Continue Reading

Previous: Родиха им се деца и съпругът направи ДНК тест-Децата се оказаха негови, но поиска развод като видя снимки на съпругата си
Next: Емоционална история за свекърва и три снахи: Бог не ми даде дъщеря, а трима сина. Тя е дъщеря ми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.