Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Когато видях как свекърва ми сложи нещо в чая, реших незабележимо да разменя чашите
  • Новини

Когато видях как свекърва ми сложи нещо в чая, реших незабележимо да разменя чашите

Иван Димитров Пешев януари 21, 2023
svasgashasd.png

Добрите цели не винаги предполагат приемливи методи за постигането им. Това често може да се види в семейния кръг, когато по-големият забранява нещо на по-младия. Или го кара да направи нещо за бъдещето си. Това се случва дори когато по-младият е възрастен независим човек и не се нуждае от съвети за бъдещето си. Въпреки това, ако по-възрастният/ната вече е решила да помогне, тогава помощта ще се случи, независимо дали другите я искат или не.

ПЪТЯТ КЪМ АДА Е ОСЕЯН С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ

Неодобрението на свекървата

Руслана винаги е знаела, че свекърва й Наталия не я харесва особено. Винаги е вярвала, че скъпоценният й син заслужава „|най-добрата жена“. Тоест тази, която самата Наталия  хареса. И тя вече имаше нещо на ум – дъщерята на отдавнашна приятелка, която успешно завърши консерваторията и беше дъщеря „за пример“. Но, както вече стана ясно, синът не подкрепи инициативата на майката.

Не изпускай тези оферти:

Евгени се запозна с Руслана благодарение на приятелите си. Любовта удари и двамата като светкавица. Двамата излизаха 2 години, предиЕвгени да предложи и Руслана да каже „да“.

– Не! — възкликна Наталия при мисълта за небрежната си снаха. — Как можеш да ми причиниш това!!!

Тя много пъти се опитваше да убеди сина си да не се жени за нея. Но той беше непреклонен. Оставаше само да се приеме и да се изтръгне всичко негативно от ситуацията. А именно недоволство, упреци и намеци, че жена му е лош избор.

За щастие Евгени и Руслана живееха в друга част на града и рядко виждаха Наталия. Когато обаче дойде, на Руслана й стана тежко. Въпреки това тя беше добро и оптимистично момиче. Затова се научи да възприема свекървата и нейните упреци като неразделна част от живота, които могат да бъдат пренебрегнати.

Когато искаш внуци

Когато всички теми за ежедневието и жилищните условия бяха изчерпани, Наталия насочи разговора към по-деликатна област.

– Кажи ми, Евгени, как така сте заедно толкова време, а нямате деца?

Мамо, още не бързаме с децата.

— Но напразно — не отстъпваше Наталия. „Имам нужда от внуци, а времето минава много бързо. Ами ако Руслана е безплодна?

– Е, какво говориш? Ако се наложи, ще осиновим.

Нищо не можеше да се направи за сина ми. Междувременно Наталия наистина се развълнува от желанието за появата на внуци. Тя сподели преживяванията си с приятелка.

„Не се тревожи“, утеши тя Наталия. „Дори и да има проблеми, имам билка, която ще помогне с това.

– Наистина?

– Разбира се. Знам от опита на семейството си. Тя разкрива женската енергия.

– Ще ми дадеш ли малко?

От тази седмица нататък Наталия имаше навика да посещава Руслана по-често, докато е сама вкъщи, а тя подозираше, че нещо не е наред. В крайна сметка преди свекървата не я посещаваше сама „просто така“ за чай. За щастие успя да чуе свекърва си да говори с някого по телефона в съседната стая. Тя чу малко. Само няколко фрази за дозировката и за самата Руслана. Но това било достатъчно, за да може момичето да вземе мерки.

Преди да започне да пие чая, Руслана успя тихомълком да размени местата на чашите. Нека свекървата си изпие каквото й е наляла. Това се случваше няколко пъти седмично. И всеки път Руслана успяваше успешно да избегне „лечението“ на свекърва си. Междувременно самата Наталия Александровна започна да се променя.

Промяна към по-добро

За всеобща изненада тя стана много по-мила. Започна да рисува и да се облича по-ярко. В разговор тя не пропусна възможността да пусне 1-2 шеги. И вече не можеше да се говори за упреци и недоволство от снахата. Все едно са го променили.

Евгени искрено се зарадва при вида на майка си, която направо цъфтеше . Той отдавна мечтаеше най-накрая да се погрижи за себе си и живота си. Беше още по-възхитен, когато разбра, че майка му излиза на срещи. С кого? Със съседа от 5-тия етаж. Той отдавна беше таен почитател на Наталия Александровна.

Сватбата се случи месец по-късно. Приблизително по същото време стана известно, че Руслана очаква бебе. Случайно ли е? Как да разберем?!?. Основното е, че Наталия започна да живее нов живот.Семейството на Евгени и Руслана очакваше с нетърпение появата на първото си дете. И вече нямаше нужда от мистериозната трева от приятелката.

Възможно ли е да се смята, че добрите цели на Наталия да оправдаят нейните методи за постигането им? Правилно ли постъпи Руслана като смени чашите? И можеше ли да свърши по различен начин?

Continue Reading

Previous: Русначето от Марс, предсказва историята с плашеща точност: Човечеството ще се промени, когато Сфинксът бъде отворен!
Next: Гocпoд винaги имa плaн зa вac: Пpoчeтeтe тoвa и щe ocъзнaeтe, чe вaшитe жeлaния винaги ce изпълнявaт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Убитата от сина си Таня е успешна бизнес дама и уникален човек
  • Скандалната професорка се оказа бедна църковна мишка, раздавала парите на лекари-сиромаси
  • Тони Стораро с изповед: „Фики знае какво е нямане. Емрах не знае какво е да нямаш“
  • Народът скочи срещу охранители, удряли млад мъж в Пловдив
  • Демерджиев: Има връзка между бомбените заплахи и разкритията за Пеевски
  • Огнен ад в секретно космическо съоръжение за стотици милиони в България!
  • Шокиращ обрат в „Ергенът“! Радо е изгонен заради агресия, Габи си тръгва с него
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали
  • Кога се слага киселото зеле: Колко сол се слага на литър вода и как да стане хрупкаво. Вижте повече..
  • Борисов ни стъписа: Започват…Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.