Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кръстникът Карамански видял убийството си месец преди това, ето къде
  • Новини

Кръстникът Карамански видял убийството си месец преди това, ето къде

Иван Димитров Пешев януари 22, 2023
krustnasiaskd.png

Освен Сашка Васева и Клара Маринова село Ресилово е дало още едно чудо – манастира „Покров на Пресвета Богородица”, където повече от 80 години богомолци търсят изцеление. Нашенци и чужденци пристъпят светая светих в полите на Рила с последна надежда, пише Струма.бг.

Според „невестите” на Бога – монахините, водата от аязмото лекува безплодие, бъбречни, очни и психически болести, зарежда с чудодейна енергия. Пред иконостаса са намерили вечен покой частици от мощите на светците Екатерина, Варвара, Ксения, Пантелеймон и Харалампий, които също помагат.

Хроникьори твърдят, че Ресиловският манастир възкръсва като птицата Феникс благодарение на доста свежи пари, налети неизвестно откъде.

Дупнишките мафиоти с Иво Карамански, а след неговата смърт и Братя Галеви, изведнъж обръщат взор към светинята.

Не изпускай тези оферти:

„Какви ли не мутренски физиономии съм видял тъдява, ум да ти зайде. За един час правят оборот, колкото за година смирените миряни. Но смея да говоря само за мъртвите, защото от живите ме е страх. В едно съм сигурен – всеки, стъпил накриво, търси да си купи лесни индулгенции за сторените грехове.

Пълнят дискоса с пачки банкноти, които само на картинки съм виждал. Паднали на колене, се молят с часове, а разни там извънгабаритни субекти слухтят до входа, все се държат за патлаците, като че ли от купола на храма дебне някой снайперист”, разказва с недоумение клисарят бай Петко от близкото село Овчарци.

Според него староположените във вярата по-бързо изпитват върху себе си Божията милост. Спомня си за свой акран, с когото преди половин век учили в съседното село Самораново. Той бил по-окомуш, залюбил се с богата македонка от Кратово. Ударили го на живот. Когато се усетили, че трябва да оставят потомство, едва хванали последния влак.

40 и кусур годишната лепотица все пак го дарила със син, ама нали пропуснали времето за точната „сеитба и жънене”, та отрочето им било сполетяно от неизлечими болести. Изръшкали де що има доктори по Балканския полуостров – полза никаква. Една нощ в съня на кратовчанката се явила Пресвета Дева. Съветва нещастната майка да заведе детето си там, където някога учил баща му, сиреч близо до манастира.

На заранта жената разказва всичко на мъжа си.

Още същия ден потеглят към предначертаното място. Монахините четат на момчето за здраве, преспиват една нощ под купола на храма. И чудото става! Днес са най-щедрите ктитори на манастира. Ресиловчани все още изпитват добри чувства към дупнишкия Робин Худ Иво Карамански, родом от близкото село Бистрица.

„Оставяше колите и горилите си още на пътя за Сапарева баня. Като самотен и отчаян воин той изминаваше като вълк единак тези 400-500 метра по баира. Никога не поглеждаше назад. С този си акт искаше да подскаже, че няма да бъде застрелян в гръб.

Обявеният за Кръстник и баш балкански разбойник присядаше като агнец пред лика на Дева Мария, смирен, навел поглед до земята, скръстил ръце пред гърдите си. Все нещо шептеше на Христовата майчица, по-скоро отправяше благодарности, отколкото горещи молби.

Най-странното е, че „дочувах” откъслечни реплики от напътствията й. Ако искаш вярвай, ако искаш недей, но имах усещането, че Девата го… закриля, опитваше се да го вкара в правия Господен път. А бе като че ли си имаше някакви симпатии към него въпреки многото му трески за дялане.

Последния път Иво напусна храма бял като погребален саван. От мъжествеността му нямаше и помен. Обратния път измина като дрогиран. Тогава явно е разбрал какво го очаква. След месец прочетох, че Въжарски го е гръмнал”, открехва се дядо Куцар, старец с осанка на библейски мъдрец.

Балканджията имал щастието да бъде съвсем близо под купола на храма до обявения за мафиот №1. Иво не само го поздравил смирено, но и пъхнал в ръцете му 100-доларова банкнота.

Гордият планинец понечил да откаже милостинята, но останал закован от смразяващия му поглед. „Някаква сила ме накара да отида бързо-бързо до иконата, където преди миг Карамански се моли близо половин час. Вместо златоткания обков и лъскав ореол ликът на Дева Мария бе обграден с тъмна чернилка, наподобяваща смолата от адовите казани. Знак, че човечецът е обречен на гибел, че вече е пътник”, опитва се да разбули мистерията старецът.

Пътека до манастира правят и Злати Златев-Златистия, покойните братя Васил и Георги Илиеви, кюстендилският разбойник Емил Кирилов-Крокодила, първа жертва в гангстерската война, гръмнати впоследствие ВИС-аджии и СИК-аджии, но за никого от тях не е оставян подобен „паметен” нишан, както за Кръстника, коментират до ден-днешен местните.

Селяни разказват как Сашка Васева неведнъж демонстрира мирски покой и се зарежда с енергия в храма и чудотворното аязмо, които отстоят на неколкостотин метра от прословутото й имение. Хасиендата на Клара Маринова пък наподобява непревзимаема крепост. Композиторът Развигор Попов, съпруг на хисарската легенда Мими Иванова, проплакал за първи път в Ресилово.

Чудесата в нашата обител брод нямат – разказва млада монахиня. – Често ни навестява 70-годишната Лидия Бобошевска от Благоевград. Дойде с дъщеря си и внучката си да налеят вода от аязмото за болния Димитър. Човечецът бил болен от диабет, получил наченки на гангрена на единия крак, сиреч му предстои ампутация, макар и след време. През януари Лидка напълни туба от 5 литра. Страдалецът взел да пие от нея и се почувствал много по-добре, за изумление на докторите.

Проспериращ бизнесмен от Ихтиман пък се залежал на легло от болни бъбреци. Съпругата му чула за светената вода /свещеници твърдят, че всяка вода, която извира от църква, манастир или параклис, вече е светена/. Край манастирските порти се запознала с Бобошевска. Взели да обменят опит, после често се засичали.

Последния път дори се прегърнали и си споделили, че отново имат истински мъже до себе си. Като легенда звучи и следващият епизод.

Семейство от Сандански дълги години не можело да се сдобие с рожба. На майката на нарочената за яловица бил присъден „небесен съвет” – да отиде в манастира, да налее вода, а от бора до чешмата да откъсне шишарка и да я постави в живителната течност.

Шишарката да престои 40 дни във водата, след което семейството да пие от нея в продължение също на 40 дни. Всичко било направено според „указанията” от съня.

И чудото станало. След една година санданчани идват в обителта с новородената си дъщеричка Екатерина, за да благодарят на Покровителката, чиито мощи се намират под амвона, за споходилото ги щастие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не съм виждала синовете си от 10 години. И те не ми липсват нито за миг
Next: Медицинската сестра седеше до бабата, която умираше: Не знаеше, че я е снимат през цялото време – Вижте какво прави

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Убитата от сина си Таня е успешна бизнес дама и уникален човек
  • Скандалната професорка се оказа бедна църковна мишка, раздавала парите на лекари-сиромаси
  • Тони Стораро с изповед: „Фики знае какво е нямане. Емрах не знае какво е да нямаш“
  • Народът скочи срещу охранители, удряли млад мъж в Пловдив
  • Демерджиев: Има връзка между бомбените заплахи и разкритията за Пеевски
  • Огнен ад в секретно космическо съоръжение за стотици милиони в България!
  • Шокиращ обрат в „Ергенът“! Радо е изгонен заради агресия, Габи си тръгва с него
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали
  • Кога се слага киселото зеле: Колко сол се слага на литър вода и как да стане хрупкаво. Вижте повече..
  • Борисов ни стъписа: Започват…Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.