Бабата, която лекува безплатно само срещу едно благодаря

Тази жена е надарена и целуната от Господ, а стотици българи й целуват ръка! Има такава жена, да!

При нея ежедневно минават повече от 50 човека. Всеки с болестта си, с отчаянието и с надеждата си. И тя им помага. Не връща никого и не иска нищо в замяна. Стига й само едно “благодаря”. Както и новината, че човекът вече е оздравял.
Сигурно повечето от вас са чували и гледали за нея. Тя е баба Хава. Или баба Юлия, както е българското й име, дадено й по време на Възродителния процес.

А за онези, които я познават по-добре, просто си е баба Юла. Правени са няколко телевизионни предавания за лечителката от село Крибул, която наследява таланта си на лечител от своята родителка.

Дарбата й обаче нараства в пъти повече след като успява да се излекува от рак на черния дроб и дебелото черво.

Преди 10 години се разболява тежко и оцелява благодарение на скалната арка. Тогава 74-годишната жена дава обет – да помага на хората докато е жива.

Баба ЮлияВече 10 години баба Юлия върви към трудния път на изцелението и всеки ден поема мъката на стотици хора.

„Аз не ги лекувам хората. Само им лея куршум и водя на камъка. Вярата ги лекува. Аз не съм по-нагоре от лекаря“, споделя Земеделска

Всяка Божа сутрин възрастната жена тръгва към камъка. До скоро е изминавала 6-те километра от дома си до скалния масив сама или на магаре. Но тежестта на годините я принуждава да стига до мистичното място посредством джип.
Сам-сама, с една торба в ръка, баба Юлия си проправя път през гъстата гора осеяна с дрехи.

Всяка от тях символично носи частица от болката на стотиците хора, тръгнали да търсят изцеление от камъка.

Едва когато човек е изпълнен със силна вяра, чудесата започват да се случват, твърди лечителката. Казва още, че през годините е станала свидетелка на неща, които и тя самата не може да си обясни. И говори с уважение към змията – пазителката на камъка.

А след повече от 5 часа на скалата, баба Юлия продължава да помага на нуждаещите се и в дома си. След залез слънце обаче идва ред и на дългите нощи, в които възрастната жена не може да се отърси от болката на хората.