Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за Яни Андреев – хубавите бузки от Фермата 8 и любовта му: новата зведна двойка на България
  • Новини

Истината за Яни Андреев – хубавите бузки от Фермата 8 и любовта му: новата зведна двойка на България

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
qniasdnasrnasd.png

След края на „Фермата“ случващото се в живота на Яни силно интригува последователите му в социалните мрежи.

Причината, разбира се, е свързана с жена, а най-упоритите слухове гласят, че това е Лилия Семкова, с която провокираха много реакции още в стопанството.

Яни Андреев и Лилия Семкова се покдрепят чисто, като приятели и извън формата „Фермата“.

Двамата май продължават да поддържат връзка и след края на шоуто, но колко точно са се задълбочили отношенията им…

Не изпускай тези оферти:

Много със сигурност, но дали в интимен или само в приятелски план, все още не става много ясно.

Наскоро Яни публикува снимки с жената до себе си, която е направо двойница на Лили… ако не е и самата тя. Феновете му все още гадаят, а вие може и сами да прецените. Поне засега по всичко изглежда, че става дума за съвсем различна жена. Двамата, както се разбира от кадрите, бая се забавляват на коментарите в мрежата.

Яни Андреев и любовта му, на която още не е назовал името, става ясно, че това не е Лилия Семкова.

„Само луксът ни липсва Лилка. Трябва повече да дойм пчелите“, написа Яни към един от фотосите, а Лили загатна шеговито, че е имало нещо между тях. Точно това загатване обърка и феновете им.

„Не разбирам… Заедно ли сте или не???“, пита един от тях. А друг пише: „Знаех си че на снимката не и Лили просто клюка“.

Засега самият Яни запазва мълчание и очевидно е доволен от развоя на събитията. Нито е отрекъл, нито е потвърдил връзката си с Лили, въпреки че според мнозина двамата са много хубава двойка. „Янка натискай… сватбата е готова… ще се пие ракия“, подканва го фен в мрежата.

Яни Андреев и Димитър Господинов – Гуспа в братско ръкостискане, двамата са големи приятели.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имат пари, но… Това решение на Джена и Малкия Канар побърка феновете
Next: Истината за Владимир Карамазов и задкулусието в бТВ и Сървайвър: Довиждане

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.