Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората от ресторанта гледали с нескрито отвращение, но синът напълно владеел емоциите си
  • Новини

Хората от ресторанта гледали с нескрито отвращение, но синът напълно владеел емоциите си

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
restasrastasdas.png

Ще ви разкажем една история, която, според нас, всеки човек трябва да прочете. Тя е за човешкото, което всички ние сме длъжни да носим в себе си, за уважението и почитта и за силата на обичта към едни от най-важните хора в живота ни: нашите родители.

Един мъж решил да заведе баща си в изискан ресторант, за да го нахрани с вкусна вечеря.

Бащата обаче бил много възрастен и немощен, едва ходел, едва си служел с приборите и докато се хранил, хапки падали от устата му върху ризата и панталоните му.

Хората в заведението започнали да се обръщат и да се възмущават от гледката, синът обаче не им обръщал внимание и запазвал пълно самообладание.
Историята, която ме трогна ме и ме зашлеви едновременно

Не изпускай тези оферти:

Когато приключили с храненето, синът внимателно завел татко си в тоалетната, почистил дрехите му, измил го,
внимателно сресал посребрелите му коси и му помогнал да си сложи очилата.

Когато се върнали обратно на масата си, навсякъде се чувало шептене за това как може да се причинява такава гледка на присъстващите и да им разваля апетита.
Синът не обърнал внимание и повикал сервитьора, за да плати сметката.

Когато той и баща му понечили да си тръгват, един от посетителите се втурнал към тях и извикал, че са забравили нещо.

Синът проверил джобовете си и учудено казал, че нищо не са забравили и че всичките им вещи и пари са в тях. Тогава човекът казал, че това, което са оставили, е съвсем различно: а именно безценен урок за всеки син и дъщеря в ресторанта, както и надежда за всеки родител.

Този път хората в салона замълчали засрамено и всички се замислили за това как е възможно наистина да осъждат просто един баща и един син, които са решили да си подарят една хубава вечер.
Тази история е поука за всички нас.

Защото всички ние сме нечии синове и дъщери.

И дай Боже, ние също имаме или ще имаме свои такива. И трябва да запомним, че грижата за родителите е изключително важна както за тях самите, така и за нас. Защото това е отплатата, която им дължим за всички години неспирна грижа от тяхна страна. Те заслужават нашите обич и уважение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозният народ, където жените раждат на 65, няма тумори, а продължителността на живота е до 120 години
Next: Най-известният сърдечен хирург сензационно: Не закусвайте, ако искате да бъдете здрави!

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.