Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Когато съм в тоалетната, вече винаги паля по клечка кибрит преди да изляза-Всички ще започнете да го правите, като разберете!
  • Новини

Когато съм в тоалетната, вече винаги паля по клечка кибрит преди да изляза-Всички ще започнете да го правите, като разберете!

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
klekscasdkas.png

Представете си смешна ситуация. Вие сте на гости и трябва спешно да се оттеглите в тоалетната. Опитваме се да свършим всичко бързо. И когато очите търсят нещо, за да прикрием следите си, не намираме нищо. Липсва освежител за тоалетна !

Била съм в такава патова ситуация. Запазвам обикновени кибрит, кутийка, който винаги нося със себе си. Защо правя това, ще кажа по-късно в статията. И накрая ще споделя няколко съвета за домашни освежители за тоалетна.

ОСВЕЖИТЕЛ ЗА ТОАЛЕТНА

Просто така се случва, че не всички хора използват освежител за тоалетна. У дома, когато само членовете на семейството ходят до тоалетната, това не създава проблеми. Но какво ще стане, ако някой от гостите трябваше да се оттегли в „стаята на мислите“?

Не изпускай тези оферти:

Аз саматапопаднах в такава ситуация. И обикновено нося парфюма си със себе си. Но после разбрах за номера с обикновена кибритена клечка. За да се отървете от неприятната миризма в тоалетната, е достатъчно да запалите една кибритена клечка и да я оставите да изгори докрай. След това можете просто да го изхвърлите.

При изгаряне на кибрит се отделя серен диоксид. Това е веществото, което прекъсва миризмата на метанетиол или сероводород, които са във въздуха, когато се облекчаваме. Така баба ми запали парче обикновена хартия и го остави да изгори. И след това просто го хвърлих в тоалетната. Работеща схема!

Как да ароматизираме пространството в тоалетната

Едно от най-простите и необичайни средства, с които можете да ароматизирате тоалетната, е пастата за зъби. Трябва да си купите паста с подчертан вкус на ментол. След това направете дупки в него по цялата повърхност, натиснете леко тръбата и след това я поставете в резервоара за източване. Можете лесно да го поправите там.

След всяко промиване с вода във въздуха ще се появи приятен аромат на ментол. Не е необходимо обаче да предприемате допълнителни стъпки. В допълнение, самият инструмент се изразходва много икономично.

Направи си сам освежител за тоалетна. Това е добър лайфхак, в случай че не харесвате купените от магазина химикали. Например, от сода за хляб само за няколко минути може да се направи екологичен аромат. За да направите това, смесете го с 20 капки от любимото си етерично масло и добавете натрошени портокалови кори. Изсипете всичко в малък съд и го поставете на рафт в банята.

Можете сами да си направите бюджетен гел освежител. За да направите това, разредете 25 g желатин в чаша вода, добавете глицерин и ароматно етерично масло. Плодовият помандър е друг трик, който ще поддържа гардероба ви сладък с месеци.

За това малко нещо ще ви трябва всеки цитрус: портокал, мандарина или лимон. Направете дупки по целия периметър на плода с клечка за зъби. След това щедро натрийте цитрусите с канела. Накрая забодете скилидка в дупките и сложете плода на тъмно място за 2 седмици, за да увяхне. Готов!

Флорален аромат може да се приготви през лятото. Розови листенца, цветове от люляк и жасмин трябва да се поставят в стъклен буркан и да се поръсят със сол. Цветята трябва да се подреждат на няколко слоя, като всеки път се поръсват със сол до ръба.

След това се заливат с няколко супени лъжици алкохол и се оставят на тъмно място за 2 седмици под капак. Когато трябва да освежите въздуха, просто отворете капака и се насладете на приятния флорален аромат. Всичко гениално е просто!

Continue Reading

Previous: Млад мъж се прибра вкъщи с хрема и след няколко часа почина внезапно
Next: Скръбна вест. Напусна ни един от най-обичаните български певци. Мир на праха му

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.