Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гери остана без татко и спешно с баба й имат нужда от помощ
  • Новини

Гери остана без татко и спешно с баба й имат нужда от помощ

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
geriririasira.png

Зов за помощ пуснаха от ЗПДБ Подай Ръка.

Малко момиченце и баба му, която се грижи за него се нуждаят от помощ.

Ето какво пишат от организацията:

Здравейте, Приятели.
С молба за помощ към нас се обърна бабата на тази прекрасна госпожица – Гергана на 6 години от София.
Ани отглежда сама своето внуче.

Не изпускай тези оферти:

В началото на месец декември, бащата и детето се качват в асансьор в блока в който живеят.
Засядат в него, след като тока спира, като детето започва да плаче.

Бащата опитва да излезнат, като за съжаление пада от четвърти етаж в асансьорната шахта.
На 30.12 Георги умира от раните си в болница.

Грижите за Гергана са предоставени от социални грижи на Ани.
От всичкият стрес и шок, Гергана също влиза в болница в началото на януари.

Сега, за да осигури всички грижи около детето, да погребат бащата, бабата излиза в неплатен отпуск.

Живеят под наем в град София и бабата има нужда от подкрепа, за да получат и двете с Гери шанс за по – добър старт.
Нуждаят се от средства за плащане на наем (350лв е наема им) и битови сметки.
Детето има нужда от дрехи и обувки –

Размер 31-32 за обувки и дрехи 134см
Необходими са им и спални комплекти (80/200см)
Имат небоходимост от готварска печка и от пералня.

Нямат кабелна телевизия и интернет, а детето се разнообразява с гледане на детски и ще им пуснем такава.
Телевизорът обаче им е изгорял и ако някой има излишен може да го подари на семейството.

Детето ще бъде първолак и ученическа раница, тетрадки, химикалки и други принадлежности ще е хубаво да им осигурим от сега.
Бабата има и наследен кредит от който има запор.

Може да подкрепите каузата ни за Гергана и нейната баба, чрез сметка:
BG60STSA93000027878362
Банка ДСК/STSABGSF
За Подай ръка ЗПДБ
Основание: Дарение за кауза 2
PayPal: [email protected]

Всеки, който желае може да подкрепи бабата и детето лично.
Може да се свържете с екипа ни на 0893/025-067 и колегите ни ще ви заведат на място при тях.
Лични данни публично/онлайн не предоставяме.

За да запазим спокойствието и сигурността на семейството, посещение на адрес се организира единствено в присъствието на наш екип.
Ако сте от София, може да дарите храна, дрехи или друго в нашия офис.

София, ул. Иван Сусанин 42-Б, офис 3

От Понеделник до петък:
10:30-18:00

Ако сте от друго населено място може да използвате някой от куриерите в страната.
За повече информация: 0893/025-067

Благодарим Ви, Приятели.

Снимката е качена с одобрението на бабата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 15-годишна спаси момиче от непознат на улицата. Представил се за приятел на баща ѝ
Next: Аз съм бивша кралица на красотата: Говоря с извънземни и те ни предупреждават за гладомор на Земята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.