Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аз съм бивша кралица на красотата: Говоря с извънземни и те ни предупреждават за гладомор на Земята
  • Новини

Аз съм бивша кралица на красотата: Говоря с извънземни и те ни предупреждават за гладомор на Земята

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
gasgasldas.png

Бивша кралица на красотата твърди, че може да разговаря с покойния си баща и дори с извънземни, като последните я предупреждават за „голям глад“, който ще засегне Земята.

Бесте Ачар, която се класира на трето място на конкурса „Мис Турция“ през 1995 г., заяви в предаване в Youtube, че разговаря с извънземни, с Дева Мария и с баща си, който почина през 2015 г., като използва „много високи енергии, много високи честоти“.

49-годишната жена признава, че ще има хора, които „ще кажат, че това момиче си е изгубило ума“, но казва, че „всичко е възможно“.

Бесте, чийто баща е турският певец и автор на песни Каяхан, каза: „Ние също общуваме с енергии от различни измерения. Наричаме я Галактическа федерация, всъщност сме се свързвали и с галактически (извънземни) приятели, има съобщения и от тях.“

Не изпускай тези оферти:

Запитана какво са ѝ казали извънземните, тя даде тревожен отговор за бъдещето на планетата.

„Те казаха много неща. Мога да ви кажа, че светът е изправен пред голям глад“, обясни тя.

„Целият свят ще изпита сериозни проблеми, свързани с водата. Става въпрос и за производството на енергия“.

Според нея ще има сериозни проблеми с отоплението, енергията, храната и водата.

Бесте обясни, че се занимава с медитация и „енергийна работа“, за да постигне такова общуване.

„Всъщност ние не умираме, няма смърт. Духът ни е вечен“, добави тя. „Стига да позволите комуникация, доброволно да се включите, да затворите очи и това е всичко“.
Заради дивите си твърдения Бесте е наясно, че някои може да не ѝ повярват и да си помислят, че е „изгубила ума си“

Бившата кралица на красотата добави: „Може да има хора, които да кажат, че това момиче си е изгубило ума. Това общуване не беше да виждам баща си директно пред мен, а да възприемам енергията му.

„Вие възприемате нещата вибрационно и сами създавате изреченията. Всеки разбира колкото може повече. Аз знам, че всичко е възможно.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гери остана без татко и спешно с баба й имат нужда от помощ
Next: Гръцки остров дава 10 000 долара, ако заживеете там

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.