Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 25 години, а вече с 22 деца-Ето как се справя многодетното семейство!
  • Новини

На 25 години, а вече с 22 деца-Ето как се справя многодетното семейство!

Иван Димитров Пешев януари 24, 2023
ebebefastas.png

Нека само за момент се опитаме да си представи, че имаме не едно, а цели 22 деца, които изискват нашето внимание наведнъж. Това в общи линии е животът на 25-годишната рускиня Кристина Озтюрк.

Казва, че не може да бъде по-щастлива. Толкова ѝ харесва да има много деца, че не изключва възможността за още.

Когато Кристина е на 17 години, тя ражда първото си дете, Виктория. Тогава е самотна майка. Животът й обаче напълно се променя, когато среща сегашния си съпруг – турския бизнесмен Галип Озтюрк, по време на почивка.
Според нея Галип се влюбва в Кристина от пръв поглед и я моли да се омъжи за него и да имат много деца. Така на 23 години Кристина вече има 11 деца, а на 25 г. бройката им вече се е увеличила до 22 малчугана.

Повечето от наследниците на Кристина са родени по едно и също време и са на една и съща възраст. Тъй като е невъзможно да роди толкова много деца наведнъж, тя и съпругът й се обръщат към сурогатното майчинство, за да изградят бързо голямото семейство. Дори и да не е родила всички обаче, тя все пак е тяхната биологична майка.

Не изпускай тези оферти:

Но как се гледат толкова много деца наведнъж? Оказва се, че с много пари и помощ от няколко страни. Нейният 57-годишен партньор всъщност е милионер, който се е заел нуждите на всички в семейството да бъдат задоволени. За да може Кристина да се грижи децата по най-добрия начин, тя разполага с няколко бавачки и доашни помощници.

Семейството живее в Батуми, Грузия и е похарчило повече от 168 хиляди евро за сурогатно майчинство между март 2020 г. и юли 2021 г. Разходите им за 16-те бавачки, които живеят в къщата при тях пък възлиза над 90 000 евро годишно.

Кристина разказва пред Bright Side, че със съпруга й са си разпределили задълженията. Той е зает с работата си, а тя гледа децата. Всички заедно обаче ходят на разходки, играят на настолни игри и гледат филми редовно. Те са запазили уикендите за качествено семейно време и независимо от деня се грижат да се хранят заедно.

Кристина и многодетното ѝ семейство се радват на голям интерес в социалните мрежи. Профилът в Instagram има над 230 хиляди последователи, които не спират да изразяват възхищението си в коментари под снимките.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-красивият кон в света прилича на изваян от злато. Определено трябва да го видиш!
Next: Покъртително! Откриха припаднало 9-годишно момченце, държано под ключ цяла година – такава мизерия не сте виждали!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.