Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покъртително! Откриха припаднало 9-годишно момченце, държано под ключ цяла година – такава мизерия не сте виждали!
  • Новини

Покъртително! Откриха припаднало 9-годишно момченце, държано под ключ цяла година – такава мизерия не сте виждали!

Иван Димитров Пешев януари 24, 2023
hsdhsdgfdh.png

Покъртителна картина предизвика съчувствието на хиляди в социалните мрежи. Новината за деветгодишно момче, което беше намерено припаднало в зарит с боклуци апартамент в северозападната турска провинция Бурса, развълнува и разгневи потребителите на социалните мрежи.

Детето е било заключено в него почти година, съобщава информационна агенция Демирорен (ИАД).

„Ноктите на момчето достигнали 4 см, а косата му е много дълга. Той дори уринирал и се е изхождал вътре в стаята от месеци“, зави слисаният служител по сигурността, който го намерил.

На вратата на апартамента е имало залепено предупреждение: „Не влизай вътре! Или ще подам жалба за изнасилване в съда!“

Не изпускай тези оферти:

Момчето, чието име е Джем, е хоспитализирано за профилактични прегледи и лечение. Състоянието му е стабилно, но е изключително отслабнал, до степен на анорексия. Малкото момче, което е високо 138 см, сега тежи 17 кг.

Според полицията апартаментът, където е намерен Джем, е бил нает от леля му Камуран А. Но тъй като лелята не е плащала наема в продължение на една година, наемодателят сезирал съда.

С разрешение на съда служителите по сигурността са влезли в къщата, като разбили вратата и били шокирани от гледката на тонове боклук. Най-големият шок обаче е бил, когато открили момченцето вътре, свито на кълбо в един ъгъл, в безсъзнание и сред непоносима смрад.

Камуран А. обвини сестра си, майката на Джем, Ясемин А., че отказала да гледа и изоставила сина си.

Ясемин А., която веднага дошла от южната провинция Анталия в Бурса, каза, че по-голямата ѝ сестра е психически болна и е отвлякла момчето.

„Разведох се и се преместих в Анталия, за да работя. Майка ми се грижеше за Джем. Тя почина преди три години и сестра ми стана негов настойник”, каза майката и добави: „Тя криеше сина ми от мен. Заради пандемията не можах да отида в Бурса две години, за да го потърся.“

Камуран А. е задържана с обвинението „изтезание на дете“, а 15-годишната ѝ дъщеря е поставена под социална закрила.

Проф. Д-р. Йозкан от клиниката, където се грижат за намереното дете, заяви, че момчето не е ходило на училище и е напълно неграмотно. Общото му състояние е умерено добро. Джем Мухамет А. дори е казал пред лекарите: „Щастлив съм, че съм тук“.

Главният лекар на болницата проф.д-р Йълдърай Ганг допълни, че след дългото недохранване, връщането към нормален режим ще става постепенно. На момчето се дава лека храна, да да може организмът да свикне с храненето.

Джем е поставен под социална закрила.

Динчер Йълмаз, магазинер в близък супермаркет, съобщи пред медиите: „Тъй като бяхме съседи с жената, ние я виждахме да влиза и излиза само вечер. Никога не съм я виждал да влиза сутринта. Идваше и си отиваше вечер. Често носеше две или три пазарски торби. Понякога пазаруваше от мен.“ Била е особена, но добре облечена жена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 25 години, а вече с 22 деца-Ето как се справя многодетното семейство!
Next: Майка с последната молба преди смъртта си изненада сина си. За съжаление, много хора чакат за едно и също!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.