Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Децата взимат най-голяма част от гените си от бабата по майчина линия
  • Новини

Децата взимат най-голяма част от гените си от бабата по майчина линия

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
gashastasd.png

Бабите по майчина линия са уникални с това, че имат специална връзка с внуците
си.
Те играят важна роля в нашия живот, както на емоционално, така и на генетично
ниво. Дори ако не прекарвате много време с баба си по майчина линия, връзката
между

вас и нея никога няма да изчезне. Това се случва, защото вие наследявате нейната
ДНК, нейния темперамент, нейните
вкусове и нейните емоции!

Алехандро Йодоровски, чилийски есеист, е написал книга, наречена Метагенеология:

Самооткриване чрез психомагията и родословното дърво, където той обяснява генетичното
влияние на бабите по майчина линия върху внуците, защото гените могат да пропуснат
поколения.

Не изпускай тези оферти:

Според Алехандро гените, които децата получават в майчините си утроби, идват
директно от техните баби. Сред всички баби и дядовци и роднини, бабата по майчина
линия е най-отговорната
за наследяването на гените.

Гените не винаги се предават директно на следващото поколение, могат да пропуснат
едно.

Ето защо винаги има вероятност някои деца да изглеждат като техните лели,
чичовци,
баби и дядовци повече отколкото на собствените си родители.

Децата може да не изглеждат точно като баба си, но винаги ще има белег върху
тях: усмивката, цветът на очите, начина на движение и ходене.

Също така, те понякога
наследяват костната структура, мускулите или дори генетичните
заболявания от техните баби и дядовци.

Ние споделяме средно 25% от нашата ДНК с нашите баби и дядовци. Учените от университета
в Кеймбридж публикуват проучване за връзката между бабата
по майчина линия и нейните внуци. Според това изследване, тази връзка се случва
поради Х-хромозомата: бабите по

майчина линия предават 25% от техните Х-хромозоми на всичките си внуци.

Бабите по бащина линия пък предават своите Х-хромозоми само на внучките си, но не и на внуците си.

Според Йодоровски, децата също наследяват емоционалните преживявания на техните
баби по майчина линия. Емоциите, които бабата е изпитвала, когато е била бременна
с дъщеря си, могат

да бъдат предадени на бъдещите й внуци, тъй като тази информация може да бъде
записана в ДНК и да остане там, дори ако прескочи едно поколение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка ми беше на гости и за беда се запуши мивката! Исках да пратя мъжа ми до магазина, но тя каза много хитър начин и взе че се получи
Next: Приятелката ми е по идеите: запретна ръкави и превърна неугледната кухня в радост за окото. При това за няма и 200 лева! Думи нямам!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.