Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изгубено куче седяло тъжно в приют 2 години, докато изведнъж не видяло стопанина си
  • Новини

Изгубено куче седяло тъжно в приют 2 години, докато изведнъж не видяло стопанина си

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
kilckhedsa.png

Тъжно куче седяло 2 години в приют, докато изведнъж усетило познатата миризма на стопанина си.

Когато Пакита била доведена в приют за кучета в Аржентина, на персонала било казано, че е намерена на улицата. Била уплашена и напълно сама. Кучето останало в приюта за животни 2 години. Служителите не успели да намерят собственика му или някой, който го е познавал.

За съжаление, Пакита била много депресирана и затворена и изглеждала много самотна. Шансовете тя да намери ново семейство намалявали всеки ден. Докато по-младите кучета лесно намирали нови стопани, Пакита продължавала да чака.

На свой ред доброволците от приюта Arca Animal направили всичко възможно, за да намерят дом за Пакита. Решили да я снимат и да я пуснат във фейсбук, за да засилят интереса на потенциалните собственици.

Не изпускай тези оферти:

Това обаче не била лесна задача. Пакита винаги гледала в пода или обръщала глава, когато се опитвали да я снимат. В крайна сметка те успели да направят снимка, която била достатъчно добра, за да бъде публикувана онлайн.

„Почти веднага получихме съобщение от жена, която казва, че това е кучето на сина й и че той я търси!“ казва Силвия, една от доброволките в приюта.

Жената казала, че синът й Ариел Навейра смятал, че никога повече няма да види Пакита. На следващия ден Ариел дошъл в приюта, за да се увери, че това наистина е неговото куче. Очевидно Пакита също трябвало да се увери, че Ариел е нейният истински стопанин.

Момента, който всички са чакали

Когато служителите на приюта довели Пакита при Ариел, тя се почувствала несигурна. Скрила се зад един от тях и започна да души предпазливо. В крайна сметка тя усетила позната миризма и можете сами да видите точния момент, в който осъзнава кой е Ариел. ю

Този момент е много трогателен. Пакита явно е невероятно щастлива – скача върху Ариел и го облизва.

Пакита е толкова щастлива, че е невъзможно да не се усмихнеш, докато я гледаш. Толкова е хубаво, че тези двамата отново са заедно!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката забранила бабата да изкъпе бебето след раждането – Никой не е очаквал тази причина!
Next: Тя намери цели късове злато на пътя, но късметът й не трая дълго! Ето какво нещастие я сполетя, заради златото!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.