Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Билкарят Катя Иванова: Нещо страшно става. Аз съм уплашена, изумена.
  • Новини

Билкарят Катя Иванова: Нещо страшно става. Аз съм уплашена, изумена.

Иван Димитров Пешев януари 27, 2023
bilskdaoskdas.png

– Г-жо Иванова, от кога се занимавате с билкарство?

– От 1984 г. досега се занимавам само с билколечение. През 1968 г. завърших медицинското училище „Йорданка Филаретова“ в София за помощник-фармацевт. След това завърших във Варна медицински колеж, пак за помощник-фармацевт. После учих в Медицинска академия.

54 г. работя като фармацевт. Най-напред в болнична аптека в Горна Оряховица, след това 14 г. в друга аптека в града, от 1984 до 1999 г. бях управител на билковата аптека, сега се води дрогерия. Всички фармацевти учат билколечение, фитотерапия.

– Вярна ли е приказката, че за всяка болка има билка?

Не изпускай тези оферти:

– Разбира се, повече от вярно е. Няма болест, за която да няма билки или билков състав. Но искам нещо да подчертая и е много важно да го знаят хората, защото има едно негативно мислене – хората са против лечението в болниците и всички са се насочили към билколечение.

Там, където е нужна операция, тя трябва да се направи. Там, където е нужен антибиотик, трябва да се взема. Не може билките да заменят нито операцията, нито антибиотика – това е много важно. Хората, като дойдат, мислят, че мога всичко да излекувам само с билки. Не може, няма как да стане. Билките са в помощ на официалната медицина и който лекар е достатъчно разумен, към своето лечение може да каже – може да си допълните лечението и с билки.

– С какви заболявания най-често идват при вас хората?

– Почти всеки трети човек влиза в дрогерията с последна надежда, защото или вкъщи имат болен, или техен роднина, или те са болните от някое туморно заболяване. Нещо страшно става. Аз съм уплашена, изумена.

– Откога забелязвате тази страшна тенденция?

– На ден между 10 и 15 човека минимум идват, които са болни от някое от сериозните заболявания. Броят на злокачествените туморни заболявания страшно много се увеличи. От доста години го забелязвам, но такова чудо като от 3-4 години не е било никога.

– Според вас на какво се дължи това – на храната или на начина на живот?

– Мисля, че на първо място е стресът. В момента не само българите, но и целият свят е подложен на невероятен стрес. Имам пациенти от абсолютно всички държави. Денонощно ми звънят телефоните заради часовата разлика, хората търсят помощ.

От Канада, от Флорида, от други щати на САЩ, от Израел. Помогнах на едно дете от Израел, което имаше много сериозен астматичен бронхит. Няколко години то пие от моя детски гръден чай и сега е само с лек бронхит, свързан с времето в определени сезони на годината. В България няма селище, от което да нямам пациенти. Най-много напоследък имам от Германия, Нидерландия и Англия. Правя над 140 вида билкови състави.

– Има ли вредни билки?

– Всяка билка може да бъде вредна, с негативни последици. Тъй както има дози в лекарственото лечение, така има и при билките. Има една важна максима: „Дозата определя лечението“. Има няколко вида билки – има точно отровни билки, силно действащи и трапезни. Това, че са отровни, не значи, че не могат да се използват. Те се използват в определена доза.

– Има ли билки, помагащи при COVID-19?

– Почти всички пациенти, които са изкарали COVID, независимо в каква степен, развиват белодробна недостатъчност или кашлица и бронхити. Аз направих билкови състави. Обикновеният гръден чай е за кашлица и бронхит, но има специализиран за астматичен бронхит. Много пациенти пострадаха от астма точно след COVID. Има и пречистващ белодробен чай – като рових стари списания от преди 40 г., намерих една простичка, обикновена рецепта за лечение на белия дроб – съдържа живовляк, маточина и копър. Действието му е огромно. Страшно много добра работа върши. Тези белодробни чайове спасиха много хора, прекарали COVID.

– Според вас COVID изкуствено създадена болест ли е или се появи сама от природата?

– Че беше изкуствено създадена с определена цел, вече всички знаят. Никой не може да повярва в обратното. И природата, и ние пострадахме.

– Вие ли приготвяте билките, които продавате, или давате рецепти за приготвяне?

– Аз ги приготвям и при мен могат да се купят, тъй като съм фармацевт и имам право. Имаше един период, когато имахме много големи спорове с Министерство на здравеопазването – дали имаме право да ги правим или не. За какво съм ги завършила тези институти и колежи, като няма да мога? Правя ги в дрогерията.

– Какво ще препоръчате при респираторни проблеми сега през есента?

– При първи симптоми на кашлица веднага да се приема гръден чай. Аз давам много подробни обяснения и може би това най-много ме изморява. Много голямо внимание обръщам на начина на приемане, обяснявам подробно всичко. При първи симптоми на хрема и при възрастни, и при деца, има хубави природни средства на базата на меда – прополисов разтвор, специален за нос за деца и за възрастни, който е на водна основа. Има спиртни разтвори за пиене – за укрепване на имунитета. Има абсолютно всичко в момента, което е нужно за един пациент.

– Има ли билки за неврологични заболявания?

– Има много видове за успокояване – под формата на капсули, на чай. За други нервни проблеми – също.

– А за злокачествени туморни образувания?

– Има билка, която се казва котешки нокът. Тя расте само в Перу и представлява лиана между 4 и 20 метра. Използва се екстракт от кората на тази лиана. В почти всяка държава се приготвя котешки нокът с различно наименование – има американско производство и английско. От тази билка има и българско производство – като капсули, тинктура, таблетки, комбинирани с някои минерали. При мен има 10-15 вида котешки нокът. Не мога да кажа, че 100% мога да помогна, защото зависи от много работи – на колко години е пациентът, в какво състояние е, но най-важното е, че поне 5-6 години удължавам техния живот. Имах един случай, който няма да забравя и все още ме просълзява – преди 4-5 години дойде един нисичък, възрастен човек и каза: „Моля ви, помогнете ми да задържа моята жена още няколко години край мен“. Тя беше с тежко туморно заболяване, оперирана. 4 години и половина успях да я запазя. Преди 2-3 седмици този човек дойде и каза: „Дойдох да ви благодаря. Моята жена почина, но 4,5 години тя беше до мен“.

– Вие сте на 75 години, тежат ли ви вече хорските болки?

– Преди няколко години бях решила да спирам работа, защото много ми е дълъг стажът – 54 г. Една вечер, преди да затворя, си казах: „Повече няма да работя“. В това време пред аптеката спря такси. Слезе млад мъж, около 35-годишен, с навито нещо на руло в ръката. Отворих и видях епикризата – рак на стомаха. Така както бях уморена, станах и му направих билков състав. Подадох му го, той буквално го прегърна като бебе, стигна до вратата, обърна се и каза притеснено: „Аз забравих да ви благодаря“. Таксито го чакаше отвън, той се качи и замина. Като че ли някаква песен дочух в ушите си с това „Благодаря“. Казах си: „Само заради такива хора трябва да продължа да работя“. И продължих.

– Вашият прадядо Начо Начев също е бил билкар. Какво ще разкажете за него?

– Той е бил и чакръкчия – оправял е изкълчено. Прабаба ми Василка варяла и правила мехлеми за мазане, чайове за лекуване. Моята баба е едно от децата им. Тя казваше, че над 130 вида смеси е правил. Той е починал 1925 г., аз съм родена 1947 г. и дотогава нищо не е останало от неговите рецепти. Моите рецепти за билкови смеси, които правя, са вече над 145 вида. За някои са ми помагали самите пациенти. Много пациенти са ми носили стари книги. Аз съм се ровила и превеждала от чуждестранна литература. За едно заболяване може да има няколко вида билкови смеси. Аз усещам кой от видовете е подходящ за дадения човек. Наизуст нищо не правя – гледам епикризи. Имам 11 билкови книги, които отдавна са изкупени.

– Говори се, че заради слънцето и почвата в България билките имат много биологично активни вещества и дори Хитлер е изпращал хора да му носят билки от тук. Толкова ли са добри свойствата на българските билки?

– Вярно е. Трябва да кажа, че подобни билки има и в Турция, в Гърция, в Македония, в Сърбия, но в България са най-много. Досега е установено действието на около 700 билки, а в България има около 3600 – смятайте още колко много има да се доказват билки. Старите българи са знаели много повече, но за много по-малък брой билки. Аз боравя сигурно с над 4000 билки. Напоследък имаме и много внос. Ние изнасяме много в чужбина, но и получаваме много внос. Стана обмен в билколечението в световен мащаб. В някои райони има едни билки, в други райони – други. Не може да се лекува само с един вид. Навремето бабиното лечение е било с 20-25 вида билки.

– Откъде идва силата на българските билки?

– Неслучайно казват, че България е Божия страна, неслучайно създадена и може всички други държави да загинат, но България ще остане. Неслучайно е казано това. Неслучайно чужденци купуват земи в България. Моята внучка е омъжена за англичанин и той иска да дойдат да живеят тук. Той, чужденецът, който е живял и във Франция, казва: „От България по-хубава страна няма, тя е невероятна, тук е прекрасно“.

– А има ли билки против злобата и завистта?

– Билки против злоба и завист няма. Злобата идва от тази неравнопоставеност на живота на хората.

– Ще предадете ли на някого знанията си?

– Помагам на студенти и ги обучавам, те са от Медицинския университет в Плевен, фармация. Тази година 25 човека идваха.

Министерство на здравеопазването направи голяма глупост преди време, като разреши дрогерии да се отварят от здравни работници – медицински сестри, фелдшери, акушерки, лекари. Никой от тях не изучава билки и билколечение, само фармацевтите изучават. В Търново има 10 дрогерии, в София сигурно има над 100. Защо софиянци идват при мен? Днес 10 колета съм изпратила само за София. Дрогерията не е магазин за пасти за зъби, четки и някои готови билкови продукти, аз също имам много готови продукти на фирми, но аз знам какво продавам, а те не знаят. В България дрогерии имат само няколко фармацевти като мен. Всичко останало са медицински сестри, лаборанти и др. Дрогерия в превод означава билкова аптека, а под дрогерия хората разбират нещо като кинкалерия.
Това е тя:

Катя Иванова е билкар, търсен от цял свят. Автор е на 11 книги за фитотерапия. Прави над 140 билкови рецепти, но казва, че само за човешката злоба и завист цяр няма. 75-годишната фармацевтка споделя, че e наследила любовта си към лечебните растения от своя прадядо Начо Начев – прочут чакръкчия и знахар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той просто помогна на възрастната дама. И представа нямаше какво ще се случи до вечерта!
Next: Работник потроши с багер хотел след като не му платиха цялата заплата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.