Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не е за вярване какво се случва с Исус от Айтос, върнал портфейл с пари
  • Новини

Не е за вярване какво се случва с Исус от Айтос, върнал портфейл с пари

Иван Димитров Пешев януари 29, 2023
ususaudiasdksa.jpg

В потока от новини, скандали и проблеми, вероятно сте забравили историята на 15-годишния Исус от Айтос. Разказахме ви за него преди година. Тогава той върна портфейл със 140 лева и дебитна карта, въпреки че живее бедно, в порутена къща, заедно с майка си и 7-те си братя и сестри.

Днес в дома му вече има ток, а трогнати от благородната му постъпка, хората не спират да изпращат помощи на семейството му.

И изглежда името е белязало съдбата му – да ни учи на добро.

15-годишният Исус ходи на училище, но вече е започнал и работа. И въпреки че работи от малък, защото семейството има нужда от пари, казва, че ако отново намери пари на улицата, не би се поколебал пак да ги върне. Веднъж сториш ли добро, съдбата ти се отплаща – в това се убеждава семейството на Исус след благородното му постъпка, която променя живота им.

Не изпускай тези оферти:

„Всички го познават и го обичат. Една кака ми даде 40 лв. Взех брашно, боб, леща взех да направя на децата. Имаме ток, от комшийката взимаме тока“, казва пред БНТ Фанка Георгиева, майка на Исус.

А мечтата на Исус не се е променила – да стане полицай, като местния инспектор Матей Тончев, на когото 15-годишното момче се възхищава и подражава.

„По принцип не смятам, че съм пример. Върша си работата, това което ми се възлага и това, което трябва да свърша“, казва инспектор Тончев.

От 20 години той не само патрулира в крайния квартал на Айтос, но и помага на жителите му.

„Надяваме се с това да постигнем поне малко от малко да се променят хората“, споделя той.

Вече година и Исус е за пример сред връстниците си.

„Исус е много лъчезарно дете, много спокойно като цяло и абсолютно с чувство за достойнство. Доста деца решиха, че искат да последват неговия пример. Естествено, че е добре и не само за тази общност, това по принцип е добре за абсолютно цялото общество“, каза Нели Георгиева, инспектор „Детска педагогическа стая“.

До миналата година Исус не беше ял торта и мечтаеше да опита какво е това. Трогнати от историята, студенти от Бургас му подариха преди година торта за рождения ден.

След дни Исус ще навърши 16 г. и за да е пълен празникът, отново получи торта – този път от екипа ни. Специален подарък са му приготвили и от полицията, но Исус си остава скромен и иска само едно.

„Здрав да съм, здрав“.

На въпрос какво винаги е искал да има, но го няма, малкият отговаря: „Нищо, всичко си имаме“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Почина един от най-обичаните водещи в България
Next: Докараха пациент в тежко състояние, а медицинската сестра започна да го реанимира-Когато видя личната му карта, изпадна в шок

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.