Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Роден тираджия яхна 33-годишна Лада и изуми всички в България, че и в Швеция
  • Новини

Роден тираджия яхна 33-годишна Лада и изуми всички в България, че и в Швеция

Иван Димитров Пешев януари 30, 2023
ldasldasodkasd.png

Благоевградски тираджия, луд фен на марката „Лада“, пропътува разстоянието от Разлог до град Гьотеборг в Швеция с автомобил на 33 години. Ладата, безотказно му служела по пътя и градовете на европейските държави, пред които минавали, се превръщали в истинска атракция, това разказва Станислав, пред Struma.com.

„Беше уникално преживяване, хората през държавите, през които минахме ни гледаха с интерес, спираха ни, махаха ни, искаха да се снимат с нас, въобще с Ладата обрахме точките в Европа, смее се Станислав, който от години е запален по ретро колите.

Обикаля събори най-вече, където се представят модели на „Лада“. Тръгнал за Швеция, за да закара колата на негов добър приятел, взел я от Разлог и тръгнали на път, заедно със съпруга му Анита -пръв помощник и навигатор.

Продава се 30-год. Лада 2109 без пробег, цената е удивителна СНИМКИ

Не изпускай тези оферти:

Колата е собственост на Божидар Димитров от Банско, разказва Станислав, приятели сме ходим по ретро събори и събития, свързани с ретро коли, когато имаме възможност Аз бях и организатор на Лада събор България тази година, който се проведе на Летище Крайници край Дупница и пак бяхме заедно.

След събора замина в Швеция, където работи. Тираджия е като мен.

Той има няколко Лади, също като мен, но това му е първата и му е най -мила, та ме накара да му я закарам. И така с жена ми тръгнахме на път, направихме си екскурзия, която се превърна в наистина уникално преживяване. Разгледахме Будапеща, Прага, Бърно и други големи градове пропътувахме общо 2760км -България, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, Полша и Швеция до Гьотеборг.

От Полша за Швеция се качихме на ферибот, с който пътувахме 6ч, тръгнахме на път на 21 срещу 22 Януари и на 24 вече бяхме в Гьотеборг. Беше страхотно изживяване за нас изпълнено с много емоции, бяхме атракция навсякъде, снимаха ни палци, усмивки пътуването бе приятно

Австралиец разказа как се е влюбил в Лада Нива и каква е връзката ѝ с филма „Назад в бъдещето“

Когато я доставихме на собственика веднага се втурна и направи едно кръгче на паркинга, а на другия ден сподели, че възнамерява да ходи до Норвегия. Много хора подценяват марката, но при добра грижа и експлоатация тя служи безотказно.

Това е един страхотен автомобил, който се доказа с 2760 км, а да не забравяме че е на 33г произведен 89 г. в Толиати Русия. Една от моите Лади е същия модел Ваз 2105, само че с една година по стара производство 88г. С нея също съм пътувал извън граница, с нея както и моя баща лека му пръст има две пътувания до Русия, Белгород.

Сега ще попитате, а колко и е разходът. Харчи 7. 4 на 100км, изхарчи 200л бензин със средна скорост 120км някаде. Прибрахме се със самолет, а сега отново съм на път, но с ТИР-а, пътувам за Италия, казва Станислав, отпочинал и доволен от приятните емоции, които му донесла любимата му „Лада“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла България плаче! Почина обичаният от всички Игнат
Next: Кръстю Лафазанов след загубата на cъпругата си: Всеки ден я виждам в децата ни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.