Баба Пепа завеща апартамента си на внука и трябваше да се спасява в старчески дом

Пенсионерката прехвърлила семейното жилище на своя внук след смъртта на съпруга си. Пепа Велева искала да уреди въпроса с наследството още докато е жива, но попаднала в нелепата ситуация да търси подслон при приятелки, по мотели и в домове на познати.

За щастие, била приета в Дома за възрастни хора „Венета Ботева“ във Велико Търново, където вече се чувства спокойна, въпреки че всеки ден размишлява над грешката си. Жената съветва хората да не прехвърлят имотите си по този наивен начин, тъй като съществува опасност приживе да останат на улицата.

„Приписах апартамента на единия си внук, защото смятах, че е по-съвестен“.
Оказа се, че съм живяла в заблуда цял живот“, жалва се Пепа.

Не след дълго наследникът й открил жена, с която да създаде семейство, и пожелал да продаде жилището.
Семейна драма: Изнесе се на рождения ден на дъщеря ни, а аз вече с гордост се наричам самотен баща

Уговорката била бабата да живее при тях, в новия им дом. Пенсионерката не възразила, повярвала в идеята за семейна идилия и обявили дома й за продан. Жилището било разположено с квартал „Кольо Фичето“, обзаведено, с две стаи и в близост до спортната зала.

Намерил се купувач, който платил 43 000 лв. за апартамента, и внукът прибрал всичките пари. „Две години живях при него и жена му. С времето отношенията ни се влошиха. Двамата започнаха да се държат зле, да ме обиждат и се чувствах излишна.

След поредната семейна конфронтация си събрах багажа и се изнесох. Отидох при приятелката ми Сийка Ганева, която прояви доброта и ме остави да живея в дома й месец и половина“, разказа Пепа. Възрастната жена сподели със сълзи в очите, че откакто се изнесла, внукът й не се обадил да я потърси и да разбере дали има къде да нощува, дали е добре със здравето и има ли проблеми.

Незаинтересоваността му я наранила най-много, защото очаквала той да се погрижи за нея. Посъветвана от познати, 82-годишната старица подала документи за настаняване в Дома за възрастни хора „Венета Ботева“ във Велико Търново и за неин късмет се освободило място само след няколко дни.

Вече месец живее в социалната институция и се радва на отлични условия, добро отношение и подкрепа. Твърди, че тук срещнала повече любов и разбиране, отколкото нейният внук и семейството му й дали през изминалите две години, и тъжно заключава, че животът е станал жесток и доверието вече не се среща дори в семейството.