Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деца от Видин намериха портмоне с 2000 лева и го занесоха в полицията
  • Новини

Деца от Видин намериха портмоне с 2000 лева и го занесоха в полицията

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2023
dascastasdas.png

Кадър БНТ

Подрастващи от Видин доказаха, че има доброта и човечност сред младото поколение:

Ученици от Видин намериха портмоне с пари и веднага го занесоха в полицията. Отворили го само за да разберат какво има. По сгънатите банкноти, които видели, преценяват, че имало около 2000 лева, но не са ги броили. В училището, в което учат, казват, че се гордеят с постъпката им, предаде БНТ.

Денис, Мартин и Дейвид, които са ученици в професионалната гимназия по туризъм, видели портмонето, когато в голямото междучасие излезли да си купят закуска.

Не изпускай тези оферти:

Денис Паскалев: „На прибиране за училище, да се върнем за учебните часове, видяхме портмонето на една от стоянките на такситата, на едно паркомясто“.

Без колебание отишли в Областната дирекция на МВР, недалеч от училището.

Дейвид Георгиев: „Решихме да върнем портмонето, защото се поставихме на негово място… Ние не сме имали никога много и знам какво е да изгубиш…Човекът, може би парите са му трябвали за нещо важно и ги е загубил, щом са били толкова много в портмонето“.

От полицията намерили собственика.

Денис Паскалев: „Човекът иска да ни се отблагодари. Аз му казах – няма нужда. Нищо кой знае какво не сме направили и той ни се отблагодари, нали. Това сме направили“.

В училището разбрали за случилото се, когато от детската педагогическа стая им позвънили с молба да извинят отсъствията на учениците, защото се наложило да се забавят за часа.

Евлогия Манджукова, директор на Професионална гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“: „Постъпката им е изключително доблестна и ние всички много се гордеем с тях, защото това показва първо, че в младите хора има голяма надежда. Все пак не са толкова отрицателни, както обикновено обществото ги възприема“.

Може да им се вярва, че във всяка подобна ситуация ще постъпват така, казва директорът.

Евлогия Манджукова, директор на Професионална гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“: „Разбира се в училище се полагат изключителни усилия, особено техните професии. Те са бъдещи кадри с материална отговорност и знаят много добре какво е отношението към материалните ценности и как човек трябва да се стреми да опазва тези неща“.

В гимназията са убедени, че момчетата, които изучават готварство, в бъдеще ще са и добри професионалисти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истина е, видях майката на детето на Кубрат Пулев, тя е най-красивата българка, казвам Ви
Next: От днес започва поредица от 3 дни, които се смятат за вълшебни

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.