Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Търговци внасят замразено месо от чужбина, размразяват и го оцветяват, и му слагат надпис, че е българско
  • Новини

Търговци внасят замразено месо от чужбина, размразяват и го оцветяват, и му слагат надпис, че е българско

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2023
trausgasodaks.png

С какво качество е свинското месо в магазините? Имаме ли достатъчно родно производство? Как да избираме хубаво месо? На тези и на други въпроси, отговори даде пред bTV изпълнителният директор на Асоциацията на свиневъдите в България Димитър Михайлов.

„Обикновено българското месо, което се произвежда у нас, покрива горе долу консумацията на прясно месо. При производството на колбаси се ползват предимно евтини вносни меса. Така или иначе вносното месо се третира, защото няма как да се запази в рамките на поне 5 дни, в които да бъде превозено и складирано у нас“, каза Михайлов.

По думите му има много нелоялни практики, които ползват някои търговци.

Не изпускай тези оферти:

„Например да се внесе замразено месо от чужбина, тук се размразява, оцветява и се слага на витрината, като някои дори си позволяват да сложат надпис – „българско месо“. Подобни практики има всякакви и през годините сме виждали какво ли не“, добави той.

„Това, което аз бих дал като съвет е преди да закупят каквото и да е месо, хората да се информират и проверят производителя. Най-добрият вариант за хората е да се консумира възможно най-бързо след като бъде заколено, за да може да се запазят всичките му качества. Затова е най-добре да се пазарува от малки фирмени магазини за месо или магазини, за които се знае, че месото се доставя от български кланици“, съветва Михайлов.

„Като цяло етикетите нищо не гарантират, за съжаление нямаме добро законодателство относно проследяване на храната от фермата до трапезата. Не може да се твърди, че има опасно месо, което може да ви навреди веднага. По-скоро проблемът идва от химията, с която се третират месата, в дългосрочен план тя неминуемо влияе на здравето на човека“, обяснява свиневъдът.

Според него към момента има около 100 свинеферми в България, в които има около 550 000-600 000 прасета. На година се произвеждат и колят около 1 млн. прасета.

„Това е, което ние разполагаме. Това месо може да задоволи потреблението на българите за около 3 месеца. Крайно недостатъчно е. Ако поради някаква причина ние не можем да внесем необходимото ни месо, има опасност да се стигне и до недостиг“, добави той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млади родители не намериха средства за купуване на апартамент и решиха да превърнат изоставена къща в своя дом на мечтите
Next: И A1 вдига цените, но има важна подробност!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.