Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето 21-годишното момиче, което успя да си купи апартамент само, да го ремонтира и обзаведе
  • Новини

Ето 21-годишното момиче, което успя да си купи апартамент само, да го ремонтира и обзаведе

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
asgaksdoasdkasdas.png

Както и у нас, така и във Великобритания, повечето млади хора мечтаят един ден да си купят собствен дом. За разлика от други държави в Европа, където наемането на апартамент е по-традиционно и предпочитано, британските младежи мечтаят за своите малки замъци, с лакирани огради и дъбови библиотеки, пише Mirror.

Но за младите хора собствеността на дома става все по-малко вероятна.

Цените на жилищата се покачват, а заплатите се свиват.

Средна възраст за закупуване на първи дом в Англия е около 33 г. Ще ви трябва и кредит от около 50 000 британски лири, както и две достойни заплати. За някои младежи обаче все пак е възможно, стига да правят сериозни жертви. Вижте например Джени Крокарт, на 21 г., която си купи първото жилище миналата година.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Момичето от Йейт, Бристол, направила покупката един месец след като навършила 20 години.

Тя плати за него 120 000 лири. „Родителите ми нямаха достатъчно излишни пари, но винаги ми казваха, че, когато имам работа, мога да си позволя да си купя каквото ми хареса. Притежаването на собствен дом винаги е било важно за мен. За мен, когато наемате, просто плащате ипотеката на някой друг.

Затова, веднага щом започнах да печеля, започнах да спестявам по 50 лири настрани тук-там, или дори повече, ако успея“, разказва тя. Джени отдавна е планирала да има своя собственост.

На 17-годишна възраст тя решила да се откаже от следването и да се запише на практически курс към мебелната компания Furnished Homes. Успехът дошъл бързо: тийнейджърката генерирала 500 000 лири в нов бизнес през първите три години.

Същевременно тя живеела у дома, за да може да спести. Все пак е въпрос на късмет това, че е намерила добра работа близо до дома на родителите си, което не е възможно за всички. Но все пак тя трябвало да прави лишения.   „В този момент започнах да пестя много повече. Около 500 паунда на месец. За известно време работех на непълен работен ден в кръчма, заедно с чиракуването си, за да допълня приходите си.

Също така възприемах бонусите си точно като такива – бонуси. Така спестяванията ми бързо започнаха да се покачват“, добавя момичето. На 18-годишна възраст Джени се срещнала с ипотечен консултант за първи път, за да разбере какво може да заеме и какви депозити ще й трябват.

След това нещата наистина станали сериозни. На 19 г. тя открила дома, който искала да купи и положила всички усилия, за да вдигне останалата част от депозита си от 10%.   Апартаментът се нуждаел от пълно преобразяване, в което Джени видяла повече възможност, отколкото тежест.

След като накрая взела ключовете малко след двадесетия си рожден ден, тя прекарала по-голямата част от свободното си време около рисуването и декорирането. Благодарение на усилията си, тя вярва, че апартаментът сега струва над 150 000 паунда – около 30 000 паунда повече, отколкото тя е платила.

Continue Reading

Previous: Турски журналист откри гроба на голямата любов на Ататюрк в София
Next: Горките, как ли живеят на 30 квадрата? Толкова е само холът вкъщи! Е, бих разменила целия апартамент за техните 30 квадрата – уникално!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.