Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях убита. Но се явих в съня на сестра ми и й разказах всичко
  • Новини

Бях убита. Но се явих в съня на сестра ми и й разказах всичко

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
spxasifkasodask.png

През целия си живот нетърпеливо търсим потвърждение за живота на душата след смъртта. Копнеем за това знание, търсим всякаква информация, чакаме с надежда знаците, които ни дават онези, които са отишли ​​в другия свят.

Но понякога тези знаци или пророчески сънища са толкова надеждни, че няма съмнение. Душите са живи!

Днешната история е за това как душата на мъртва жена разкрива тайната на смъртта й, явявайки се в съня на сестра си.

Тази ужасна трагедия сполетяла малък град – млада жена скочила от балкона на собствения си апартамент. И починала на място. Полицията, започнала разследване на смъртта, заключила, че в случая няма престъпление.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Следователят просто решил, че жената сама е посегнала на живота си. Скорошен развод, проблеми в работата, самота – всичко говорело, че официалната версия е вярна. Разпитът на съседите не донесъл нищо – не видели никого в този ден.

Сестрата на загиналата, майка й, колегите, приятелите – никой не можел да повярва, че тази мила, чувствителна, много весела жена може да направи това с живота си. Тя имала толкова много планове, стремежи, толкова много обичала живота!

Близките единодушно заявили, че е извършено убийство, че трябва да се търси виновникът за тази нелепа смърт. Но всичко останало както преди. Никой не търсил извършителя.

Сестрата на починалата, с която били много близки, започнала собствено разследване. И при по-внимателно разглеждане на апартамента разбрала, че някой наистина е идвал при сестра й в онзи злополучен ден.

Просто я измъчвала мисълта, че престъпникът, отнел живота на най-скъпия и най-близки я й човек на земята, се разхожда на свобода – яде, пие, забавлява се, диша въздух, а любимата й сестра лежи във влажната земя.

Това продължило няколко месеца. И тогава един ден сестрата на починалата я видяла насън. Тук трябва да се каже, че преди това тя изобщо не я била сънувала – колкото и да я питала, колкото и да я убеждавала, обръщайки се със сълзи към портрета на сестра си.

А изведнъж я сънувала. Усмихната, тя прегърнала силно сестра си и й казала следното:

– Виждам как се мъчиш. Знам, че не вярваш, че съм го направил сама. Права си! Не можех да го направя! Ще ти кажа името на убиеца. Максим го направи. Той дойде и ме уби, защото не исках да живея повече с него, не бях съгласна да го търпя. Избута ме от балкона. Моята смърт е на неговата съвест. Потърси шала му. Той е в апартамента. Сбогом. Обичам ви всички.

Събуждайки се, сестрата си спомнила този сън до най-малкия детайл. Всяка дума се запечатала

– Максим! Бившият съпруг на сестра й. Така си и мислех. Никога не преодоля развода. Безпътен безделник, прахосник… а сега и убиец. Какъв ужас!

Жената веднага отишла в апартамента на сестра си и започнала щателна проверка. Трябвало да намери доказателства, за да възобнови делото за убийството.

И тя намерила шала на Максим. Лек копринен шал, който той хвърли зад дивана в битката със сестра си и не могъл да го открие по-късно.

Зловещите подробности се разкрили след ареста на бившия й съпруг. Той признал, че много искал да се помирят и да заживеят отново заедно. Но когато получил рязък отказ, в разгара на кавгата, той се опитал да удуши бившата си жена с този злополучен шал. И когато не му се получило и жената, изтичала на балкона, за да повика помощ, я бутнал.

Следователят казал на жената, че върху шала са открити частици от епитела на мъртвата сестра. И именно този факт станал причина за възобновяване на наказателното дело и задържането на убиеца.

Има много истории, в които починали насън предоставят важна информация. Можете да мислите за тях като за съвпадения. Можете напълно да пренебрегнете тези факти.ю

А можете и да повярвате, че всичко на този свят не е просто така. И душите на нашите близки след смъртта все още имат поне някаква връзка с нас. А това означава, че няма смърт!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кипърски кюфтета: Приятелката ми даде тайната рецепта – с 250 гр.кайма храни 4 гърла!
Next: Гладували ли сме по времето на соца? Шокираща изповед на една 60-годишна жена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.