Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братът на Емил Боев: Обичам те, съжалявам, чакай ме, ще дойда
  • Новини

Братът на Емил Боев: Обичам те, съжалявам, чакай ме, ще дойда

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
eemsmdasodaskd.png

Кадър ФБ

Братът на изчезналия след Сурва в Перник Емил Боев Мартин пусна емоционален пост преди малко в социалната мрежа.

Мартин за първи път говори за личността на брат си, който е изключителен почитател на скейтборда и дърводелството.

Вече 7 дни Емил е в неизвестност.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Той се е откроявал с невероятна доброта и има приказна мечта да има малка къща с дърводелски цех.

Мартин за първи път посочва, че се е разплакал.

Ето и разказа му, който е изпълнен с емоции и го публикуваме без редакция:

„Няма да размивам информацията с излишни думи:

– 21 часа активности от мен днес, поне няколко човека от екипа със същите цифри. Въпреки тези чудовищни усилия официално от 1 час Емил го няма от седмица.

– обходи се продължават по планините, гледа се всеки потенциален метър изпуснат от графифани карти от спасителите.

– Високото ниво на дисциплина позволи за рекордно късо време (2 дена) ние да обходим щателно и детайлно половин Перник, като за всеки район и маршрут се съгласуваме с полиция и местни хора така, че да го направим най-спокойно и удобно за хората тук, като пак си свършим работата.

– минаваме обучения от спасителните екипи които да ни позволят да сме по-ефективни и по-бързи в това което правим.

– за мен тезата си остава че спрямо хронологията, мотивите, плановете които си е правил Емил за следващия ден и съобщенията, които е пратил, търсейки приятелите си той няма как по никакъв начин сам да е направил нещо на себе си.

– Всичко което имам дотук е предадено и съобщено доброволно на полицията, лично отношение виждам от тях като хора които разбират ситуацията ми и искат да работим рамо до рамо.

– Всеки един (без изключение!!) перничанин е съдействал и поощрил да направим каквото е нужно – било то да помолим да претърси кошарите си, било то да го разпитаме въпроси, било то да ползваме техните ресурси – пример е как просто влязохме един ден в Bar&Restaurant „Renome“ и направихме там щаб на операции където обработваме информация в огрочни количества – клипове от цивилни дронове, разграфяване на целия перник и щателна проверка спрямо полицейски инструкции на всяка една възможна улица, като записваме всяка една възможна недостъпна локация и я пращаме на пожарна и полиция за проверка.

– Всички започваме да чувстваме умора и безсилие, не спираме, няма да спрем.

Нещата стават по-бързо отколкото можеха да станат, и по-бавно отколкото разбира се ми се иска, но се движат в правилнага посока.

Днес видях тази сничка на Емил и някакси нещо в усмивката му успя да ми разбие стоицизма, заради което искам да ви я покажа и да ви разкажа за него, за да не е просто някаква “липсваща жертва” – ето това е брат ми, Емил Боев Младши, топ джи.

Той е любвеобилен човек, който носи в себе си уникална доброта, видяна от хората. Въпреки тежкия му на моменти характер е дал всичко за приятелите и близките си, които сега дават всичко за него. Винаги е държал много на родителите си, и на мен, въшреки че винаги съм бил по-скапан брат отколито ми се иска. Имам милиони съжаления към него и милиони неща които искам да му кажа, и ще му ги кажа.

Ще си извоювам обратно шанса да бъда твой по-голям брат Емиле, независимо какво ми коства.

Страстта му са скейтбордовете и дърводелството и мечта за своя малка къша с дърводелница където да може да прави своето си нещо.

Винаги е обичал приключенията и е бил по-смел от мен – никога не забравя да звънне и на майка ми да и разкаже и сподели мъките си.

Винаги е намирал сходна душа в баща ми в това че разбират от техника, кефят се на същата музика (на плочи), на инструменти и машини – татко жертва мазето си, за да може Емил да прави “Restoke” скейт продуктите си.

Всяко едно нешо измайсторено от ръцете му носи любов – пращаше всеки път в нашия семеен чат поредното нещо което е направил, горд да ни покаже, нетърпелив какво ще му кажем.

Обожава тортите на майка ми, правени със същата любов, и всеки път ги хвали, въпреки че не яде толкова и такова сладко.

Успя да убеди нашите и мен да погледне с ново око на скейтбордите, като започна да майстори рециклирани орнаменти и пепелници от скейт дъски.

Занимава се с това да изгражда скейтпаркове и да изгради една нова топла скейт култура – има десетки приятели из цяла България вникнали в душата му и привлечени от нея.

Търсенето му въпреки шибаните условия на нула градуса, следи и доказателства, се движи така нахъсано именно, защото работим много от хората, които сме готови на всичко за Емил.

Аз тази вечер за първи път ще си позволя да поплача, откакто научих че го няма, ще си припомня всеки един детайл, който толкова обичах в него, без да му го кажа и ще си мисля за него така, както не си давах досега.

А след 4 часа, като пак стана и директно си облека дрехите от снощи, плеснати пред леглото ми с ботушите, пак ще мисля не за фейсбук, не за мен и емоциите ми, не за медии, полиции, сценарии, планини или приятели – ще се сетя, че го правя за него, защото заслужава по-големия му брат да изрине тази планета и всяка следваща за него.

Обичам те Емиле, съжалявам, чакай ме, ще дойда, дръж се, обичам те

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Февруари ще бъде ЗЛАТЕН месец за ТРИ знака на зодиака – разкритията на Павел Глоба!
Next: Трите зодии, които ще спечелят много пари през февруари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.