Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След скандалната песен за Лена, певицата Тина направи кавър за Слави и сценаристите
  • Новини

След скандалната песен за Лена, певицата Тина направи кавър за Слави и сценаристите

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
asodalsdoasdkasd.jpg

След като сценаристите на Слави Трифонов направиха кавър на хита на Петра “Хищна хиена” и се подиграха с Лена Бориславова, сега дойде и техния ред за подигравка и резил.

Напористата и млада фолк певица Тина се осмели да направи кавър на неговия хит “Едно ферари цвят червен” с доста променен и подигравателен към него текст. И дори отиде в неговата телевизия, за да му го изпее на живо.

Тина написа свой текст и направи кавър на известното “ферари цвят червен”, където осмя сценаристите с думите :”Кой ви прати точно вас там в парламента, вижте се как се изложихте съвсем, четиримата с картон червен, не ставате за парламент, не ставате дори за смешки.”

При напевния удар на певицата Тина по сценаристите, те запяха :”Всичко се връща! И на нас ни се връща!”

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Младата звезда на фирма “Пайнер” се оказа доста смела в решението си така явно да посече главите на сценаристите на Слави, както и на самия него.

https://www.youtube.com/watch?v=K2yOmYQpkgM

Ето го целия текст на новата песен, която Тина написа за тях:

1. Ако знаех само аз,
кой ви прати точно вас
там, в парламента…
Имал Дългия каприз
‘де що има сценарист –
нещо да свърши!

Филип, Драго, Сашо в тандем,
барабар с Ивайло ги виж –
как се изложиха съвсем!

Припев:
Чет’римата с картон червен!
Не ставате за парламент,
не ставате дори за смешки!

Разпрани дънки, пълен цирк!
От Смолян чак до Исперих
сеира гледа ви човек!

Нямаш ли си, Трифонов,
нямаш ли си други, ти,
да ни опра’ят?
Балерините пусни,
те са много по-добри,
ще те призная!

Че със тия стана проблем –
нещо май не се получИ,
и се изложиха съвсем!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Напрежението ескалира! Пред БНР е страшно заради Волгин, обидил Хампарцумян
Next: Ново начало: Шеф Андре Токев се събра с Виктория Капитонова от Ергенът

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.