Мартин Боев с важно съобщение за търсенето на изчезналия Емил!

Здравейте!
Понеже всяка минута е критична и организацията на търсенето не се нуждае от спонтанен хаос, напомням ви, че имаме и горещ телефон за сигнали.
Моля, всички сигнали или съмнения, които имате относно това дали сте забелязали Емил, или някаква следа от него, да насочвате към:
0886695116 (Василен Василев)

Може да звъните на Василен и на Viber.
Ако имате някакви снимки на предмети, които считате, че са следи в търсенето, или снимки дори на Емил, или каквито и да е физически доказателства, включително видеа от камери, пращайте ми ги на ЛС в Messenger.
На този етап търсенето все още продължава.
Благодаря на всеки един от вас за загрижеността!

Засега няма следа от Емил, който изчезна след фестивала Сурва в Перник

Братът на изчезналия след Сурва в Перник Емил Боев – Мартин, публикува емоционален пост във Фейсбук.

„Емиле, чакай ме, ще дойда, дръж се, обичам те!“, написа Мартин.

Ето пълният текст на публикацията в социалната мрежа:

„Здравейте,

Няма да размивам информацията с излишни думи:

– 21 часа активности от мен днес, поне няколко човека от екипа със същите цифри. Въпреки тези чудовищни усилия официално от 1 час Емил го няма от седмица.

– обходи се продължават по планините, гледа се всеки потенциален метър изпуснат от графирани карти от спасителите.

– Високото ниво на дисциплина позволи за рекордно късо време (2 дена) ние да обходим щателно и детайлно половин Перник, като за всеки район и маршрут се съгласуваме с полиция и местни хора така че да го направим най-спокойно и удобно за хората тук, като пак си свършим работата.

– минаваме обучения от спасителните екипи които да ни позволят да сме по-ефективни и по-бързи в това което правим.

– за мен тезата си остава че спрямо хронологията, мотивите, плановете които си е правил Емил за следващия ден и съобщенията които е пратил търсейки приятелите си той няма как по никакъв начин сам да е направил нещо на себе си.

– Всичко което имам дотук е предадено и съобщено доброволно на полицията, лично отношение виждам от тях като хора които разбират ситуацията ми и искат да работим рамо до рамо.

– Всеки един (без изключение!!) перничанин е съдействал и поощрил да направим каквото е нужно – било то да помолим да претърси кошарите си, било то да го разпитаме въпроси, било то да ползваме техните ресурси – пример е как просто влязохме един ден в Bar&Restaurant „Renome“ и направихме там щаб на операции където обработваме информация в огромни количества – клипове от цивилни дронове, разграфяване на целия Перник и щателна проверка спрямо полицейски инструкции на всяка една възможна улица, като записваме всяка една възможна недостъпна локация и я пращаме на пожарна и полиция за проверка.

– Всички започваме да чувстваме умора и безсилие, не спираме, няма да спрем.

Нещата стават по-бързо отколкото можеха да станат, и по-бавно отколкото разбира се ми се иска, но се движат в правилнага посока.

Днес видях тази снимка на Емил и някак си нещо в усмивката му успя да ми разбие стоицизма, заради което искам да ви я покажа и да ви разкажа за него, за да не е просто някаква “липсваща жертва” – ето това е брат ми, Емил Боев Младши, топ джи.

Той е любвеобилен човек, който носи в себе си уникална доброта, видяна от хората. Въпреки тежкия му на моменти характер е дал всичко за приятелите и близките си, които сега дават всичко за него. Винаги е държал много на родителите си, и на мен, въпреки че винаги съм бил по-скапан брат отколкото ми се иска. Имам милиони съжаления към него и милиони неща които искам да му кажа, и ще му ги кажа.

Ще си извоювам обратно шанса да бъда твой по-голям брат Емиле, независимо какво ми коства.

Страстта му са скейтбордовете и дърводелството и мечта за своя малка къща с дърводелница където да може да прави своето си нещо.

Винаги е обичал приключенията и е бил по-смел от мен – никога не забравя да звънне и на майка ми да и разкаже и сподели мъките си.

Винаги е намирал сходна душа в баща ми в това че разбират от техника, кефят се на същата музика (на плочи), на инструменти и машини – татко жертва мазето си за да може Емил да прави “Restoke” скейт продуктите си.

Всяко едно нещо измайсторено от ръцете му носи любов – пращаше всеки път в нашия семеен чат поредното нещо което е направил, горд да ни покаже, нетърпелив какво ще му кажем.

Обожава тортите на майка ми, правени със същата любов, и всеки път ги хвали въпреки че не яде толкова и такова сладко.

Успя да убеди нашите и мен да погледне с ново око на скейтбордите, като започна да майстори рециклирани орнаменти и пепелници от скейт дъски.

Занимава се с това да изгражда скейтпаркове и да изгради една нова топла скейткултура – има десетки приятели из цяла България вникнали в душата му и привлечени от нея.

Търсенето му въпреки шибаните условия на нула следи и доказателства се движи така нахъсано именно защото работим много от хората които сме готови на всичко за Емил.

Аз тази вечер за първи път ще си позволя да поплача откакто научих че го няма, ще си припомня всеки един детайл който толкова обичах в него без да му го кажа и ще си мисля за него така както не си давах досега.

А след 4 часа като пак стана и директно си облека дрехите от снощи плеснати пред леглото ми с ботушите, пак ще мисля не за фейсбук, не за мен и емоциите ми, не за медии, полиции, сценарии, планини или приятели – ще се сетя че го правя за него, защото заслужава по-големия му брат да изрине тази планета и всяка следваща за него.

Обичам те Емиле, съжалявам, чакай ме, ще дойда, дръж се, обичам те“