Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Младеж излезе от 12-годишна кома и изуми света с разказа си
  • Новини

Младеж излезе от 12-годишна кома и изуми света с разказа си

Иван Димитров Пешев февруари 6, 2023
masriastnaskomaaa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В продължение на 12 дълги години Мартин Писториус беше затворен в собственото си тяло. Всички около него смятаха, че е в безсъзнание, не вижда и не чува абсолютно нищо.

Мартин обаче най-накрая успя да каже какво наистина се е случило. Когато се опиташ да си представиш себе си на негово място, става неудобно
Мартин виждал, чувал и разбирал всичко, но не можел да даде нито един сигнал за това. Не можел да говори или да се движи. Сега, гледайки Мартин, е трудно дори да си представим през какво е трябвало да премине.

Беше на 12 години и абсолютно здрав. Мартин е израснал в Южна Африка. Един ден той се прибрал от училище и се оплакал от болест. Момчето ставало все по-зле и по-зле: той загубил способността да говори, мускулите му отслабнали и не можел да се движи.

Лекарите решили, че това е ново дегенеративно заболяване. Те казали на родителите си, че Мартин напълно е загубил контакт с външния свят и не разбира какво се случва около него. Но те сгрешили! Мартин казва, че е бил в съзнание в продължение на 12 години, но никой не е знаел за това.

Ето как изглежда Мартин днес. Той може да говори с помощта на компютър, който изговаря това, което пише. Казва, че е видял и чул много неща, но никой не го забелязал, сякаш бил призрак. Един ден той чул майка си в пристъп на отчаяние да казва, че ще е по-добре да умре.

Мартин казва, че го боляло да чуе това, но разбрирал защо майка му казала това. Знаел, че тя се смята за лоша майка, че не се справя. Било му много трудно, защото не можел да каже, че тя е добра майка и прави всичко както трябва.

Той живеел у дома с родителите си, но от време на време го водели в центрове за лечение, където понякога дори бил тормозен. Но според Мартин е имало повече добри лекари, отколкото лоши. Като онази, която забелязала искрата на живота в очите му. Осъзнала, че той е тук и разбира всичко.

Постепенно Мартин се научи да общува. Той направи титанични усилия и успя да контролира тялото си. Завърши колеж, получи шофьорска книжка и сега кара специално пригодена кола. През 2008 г. се запозна с приятелка на сестра си Йоана. Те се ожениха през 2009 г.

Мартин насърчава всички да се отнасят един към друг с доброта, уважение, съчувствие. Силата на разума, значението на любовта и вярата никога не бива да се подценяват. Не можеш да спреш да мечтаеш.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е голяма: Цял отбор е погребан под развалините на хотел в Турция
Next: Прокоба с делото Белнейски, всички свидетели и експерти изчезват, умират или се самоубиват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.