Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извадиха изпод руините живо 5-годишно момиченце-Ето какво писало на баща си по телефона
  • Новини

Извадиха изпод руините живо 5-годишно момиченце-Ето какво писало на баща си по телефона

Иван Димитров Пешев февруари 6, 2023
sgasmgasokaskgasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Седем часа след опустошителното земетресение, в Турция успяха да спасят затиснато под руините 5-годишно момиченце. Семейството на детето било извадено по-рано изпод останките на шестетажната сграда, в която живеели.

Достигането до малката Айше обаче било затруднено, пише CNN Turk.

 

С усилията на местни учители – колеги на майката на детето, медици и жандармеристи момиченцето е спасено. През цялото време, пише CNN Turk, екипите са поддържали връзка с Айше и се опитвали да я успокоят. Детето пък изпратило съобщение на баща си изпод развалините. То гласяло „Добре съм”.

Второ мощно земетресение с магнитуд 7,5 разтърси Югоизточна Турция, съобщават осведомителните агенции. Преди това земетресения връхлетяха Югоизточна Турция и съседна Сирия, където също има много жертви и сериозни щети. Според досегашните данни при трусовете са загинали повече от 1900 души.

Към 15:30 часа средноевропейско време се съобщаваше за над 1100 жертви и повече от 7500 ранени в Турция. В Сирия жертвите са около 800, а поне 2200 души са ранени.

Епицентърът е бил близо до Газиантеп

Междувременно Турция съобщи, че основното земетресение през нощта е било с магнитуд 7,7 по скалата на Рихтер. Земетресенията са разтърсили Турция и Сирия около и 2:30 часа местно време, като епицентърът е бил близо до град Газиантеп, недалеч от границата със Сирия.

Кадри на държавната телевизия TRT показват множество срутили се сгради и хора, които издирват по заснежените улици затрупани под развалините. Турският президент Ердоган написа сутринта в Туитър, че спасителни екипи са на път към засегнатите райони. „Надяваме се, че заедно ще се справим с това бедствие във възможно най-кратък срок и с възможно най-малко щети.“

Много са разрушенията и в Сирия. Кадри показват спасителни екипи, които изнасят хора на носилки. Ръководителят на Националния център по земетресенията Раед Ахмед заяви, че това е най-силното земетресение в Сирия от 1995 година насам.

Турция често е засегната от силни трусове

Турция често е засегната от силни земетресения. Там граничат две от най-големите континентални плочи: Африканската и Евразийската. Голяма част от населението на Турция живее в постоянен страх от земетресения. През октомври 2020 при едно от най-сериозните земетресения през последните години в Измир загинаха повече от 100 души. През 1999 Турция преживя едно от най-тежките природни бедствия в своята история: земетресение отне тогава живота на повече от 17 000 души.

Към момента няма данни за пострадали български граждани след силното земетресение в Югоизточна Турция, съобщиха от МВнР към 7:30 сутринта. Подобно на редица други държави, България обяви, че изпраща спасителни екипи в помощ на пострадалите от тежките земетресения.

*****

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прокоба с делото Белнейски, всички свидетели и експерти изчезват, умират или се самоубиват
Next: След апокалипсиса в Турция: И България се разтресе край Кърджали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.