Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сеизмологът проф. Павлов разкри цялата истина за сградите у нас: При трус 7 по Рихтер те ще
  • Новини

Сеизмологът проф. Павлов разкри цялата истина за сградите у нас: При трус 7 по Рихтер те ще

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2023
seziamasmgasodkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Има презастрояване и урбанистични проблеми в някои градове в Турция. Това обясни пред БНР проф. Петър Павлов, който е ръководител на Националния център по сеизмично инженерство.

“Разстоянието между някои сгради е доста близко. Забелязва се, че има такива, които са рухнали, но има и други, които не са с компрометирани елементи. Някои са строени по старите норми.

След 2000 -та година, когато имаше земетресение в Измит, при което загинаха 17 000 човека, нещата се подобриха. Турската държава предприе мерки относно контрола по проектирането, изпълнението и екплоатацията на сградите.

България има сеизмична карта и колкото по-застрашени са местата, толкова по-големи са изискванията при проектиране”, обясни проф. Павлов.

“Сеизмично най-опасните райони у нас са Кресненското дефиле, района между Търговище и Провадия, както и Чирпанска низина. Изискването при проектиране е да могат да издържат на земетресение като вчерашното в Турция. За останалите райони е малко по-ниско”, уточни той.

“Сградите в София са проектирани, за да издържат на земетресение с магнитуд до 7.3”, обясни проф. Павлов.

“Максималното, което се очаква, че би могло да има в София е около 7. България има изградена система за контрол над проектирането, строителството и експлоатацията на сградите”, посочи още той.

“Проектирането се извършва от проектанти, които спазват съответните норми. Те трябва да притежават правоспособност, която се добива след три години проектантски стаж. Има технически контрол от инженери. След това идва надзорна фирма.

Следи се дали този проект се изпълнява качествено. Осъществява се връзка между проектантски процес и изпълнение.

Преустройствените дейности също се одобряват”, посочи той.

Инж. Куманов: Панелките ни са като швейцарско сирене, при трус става страшно

“Въпросът е дали всичко се спазва, както при проектирането на нови сгради, така и при преустройства”, уточни професорът.

“След земетресението във Вранча от 1977 година, когато имаше над 100 жертви, българските власти повишиха малко нормите за сеизмично проектиране”, каза проф. Павлов.

“В България се работи от много години. Успяхме със средства от Националната пътна карта да направим предпроектни проучвания. Има инвестиционен проект, който е готов. Качен е на страницата на МС. Заложен е в пътната карта. Оборудването за експериментални изследвания обаче е доста скъпо”, каза сеизмологът.

Той посочи, че в случай на голямо земетресение първо се намесват спасителите, веднага след това са медицинските кадри.

“До една седмица след това са необходими инженери, които да направят оценка”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поредна трагедия в Турция! В земетресенията е загинала звездна двойка спортисти
Next: Братът на изчезналия Емил Боев разпространи нещо много важно по случая

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.