Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тираджия стана герой на БГ интернета с отговор на обява за работа! Всички го подкрепят!
  • Новини

Тираджия стана герой на БГ интернета с отговор на обява за работа! Всички го подкрепят!

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
ttausrjasdasodask.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българин, шофьор на ТИР, осмя по легендарен начин обявите за работа, които се пускат в бранша. Във всяка една обява има десетки различни изисквания. Но отговаря ли заплащането за тях? Проблем, който се среща в адски много браншове.

Мъжът реши да напише публикация срещу „робовладелците“ работодатели. Той го направи по много умел начин и направо ги заби в десета глуха.
Вижте какво пише Христомир Христозов в една от шофьорските групи във Фейбук:

Аз съм шофьор с 77г трудов стаж (още на баща ми в т*пките съм бил в камион)

Ерген, неженен, негаджосан, от женска ръка не докоснат – мога да работя 6-7-…-11-12-13 месеца, но без 13та заплата.
Имам категории А,Б,В,Г, З… Мога да карам камион с ремарке, с 2 ремаркета, с 5 ремаркета, и малък влак .

Притежавам АDR, ASR, GPS, КГБ, ЦРУ, FBI…БКП, СДС…. за цистерна, за мотокар, за хеликоптер, за самолетоносач и ръчна количка с 1 колело.

Аз съм мотивиран, хигиенизиран, витаминизиран, не пия, не пуша, не пържа риба, не ям и не се*а в кабината.

Всяка неделя правя Ленински съботник: вадя въздушния филтър и го духам с компресора, източвам нафтата в туби и забърсвам утайките от дъното на резервоара, измивам с гореща вода горивния филтър за да падне парафина, свалям една по една всички 12 джанти и ги измивам, напомпвам, гресирам гайките (в офиса имате компютри, сметнете 12 джанти с по 10 гайки…. Не е 120, защото на диференциала гумите са двойни, но все пак в Офиса камион сте виждали само на календара).

Когато правя 45 ч. пауза, свалям всичките колани и ги пера в кофа с веро, за да не ми цапат ръкавиците, че тях не ги плащате.
Обичам да спя „на джоб“ на магистралата и минаващите камиони така поклащат кабината и люш-люш… се спинка по-сладко.
Понеже имам проблем с простатата, ставам на всеки 20 минути, правя оглед на резервоарите, бризента, … Така, давам нощен караул, за да не източат нафтата.

За заплащането не се притеснявайте – така едно авансче по 150€ на месец ми стига, даже и остава, щот нали не пуша. Пък някой ден може и да ми дадете цялата-половин заплата, защото сте ми удържали за нови зимни гуми за Поршето си, почивката с любовницата в Малибу, също минава за служебен разход и с моите 14700км/м фирмата е на ръба на фалита, но въпреки това за коледен подарък успяхте да намерите пари и ми подарихте МАГНИТ.

Благодаря и за новия Атлас на Европейския съюз. Знам че китайските GPSи са с мито и за това ще карам по карта и по табели.
Благодарение на това, че понякога презакачаме ремаркета, имам късмет да попадна на ремарке с мазен царски болт, че да смажа и лафета.

Знам как да пренарязвам диференциални гуми с белачка за картофи. Мога да правя пистов грайфер за лятото и почти го докарах до зимната шарка на МИШЕЛИН, така че ще изкарат още половин година.

За всякакви въпроси ми пишете Л.С., като хвана WiFi на бензиностанцията, ще ви отговоря, защото служебният телефон с скъп и е кодиран да набира и да звъни само на телефона на Диспечера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нещо страшно се случва с цената на яйцата у нас – търговците на популярна верига ни взеха за мезе
Next: Шофьор на тир събра над 1,3 млн. гледания с тази прекрасна българска песен! Едно уникално изпълнение, изпято от сърце и душа!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.