Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учени откриха смъртоносна аномалия при земетресенията в Турция – ето защо има толкова жертви
  • Новини

Учени откриха смъртоносна аномалия при земетресенията в Турция – ето защо има толкова жертви

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
gazzaiasdnaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Земетресенията в Турция накараха цял свят да обърне поглед със състрадание към южната ни съседка. Мащабните разрушения, хилядите загинали и трогателните човешки съдби продължават да вълнуват и медии, и обикновени хора.

Оказа се обаче, че трусовете в Турция имат една уникална аномалия , с която може би е свързан големият брой на жертвите .

„Две поредни силни земетресения в Турция са аномалия, тъй като обикновено вторият трус е по-слаб от първия”, това каза Дмитрий Гладкочуб, директор на Института за земната кора на Сибирския клон на Руската академия на науките.

„Там имаше и още силни земетресения, но две толкова силни със сигурност е аномалия… Вторичните трусове обикновено са по-слаби от първия“, каза Гладкочуб, цитиран от Meteo Balkans.

Според него именно заради това има толкова много жертви и разрушения.

Първото земетресение с магнитуд 7,4 удари Турция на 6 февруари. След това в същия ден имаше по-мощен трус от 7,8 по Рихтер. На 7 февруари магнитудът на труса вече беше 5,4 бала.

Инцидентът засегна около 17 държави, включително сеизмичните вълни достигнаха Русия. Броят на загиналите в Турция и Сирия вече е над 8000 души, радените са повече от 30 хиляди.

Малко след обяд Дениз Килинч се взира в разрушенията на срутения жилищен блок на сестра си Дилек, когато чува гласа ѝ да се обажда изпод студените бетонни плочи.

Слаб, но ясен – тя вика за помощ.

Шест часа по-късно, когато паднал мрак, 37-годишният Килинч бди на същото място, но чува само тишина.

На няколко крачки от него спасителите, които също са чули виковете на сестра му, стават все по-песимистични.

„Никой няма да издържи трета нощ така“, казва Хасан Озкан, 35-годишен доброволец от Анкара, облечен в яркожълта общинска униформа. „Ако не я измъкнем тази нощ, няма на какво да се надяваме“ , казва той, цитиран от The Wall Street Journal.

В този малък анадолски миньорски град, разположен близо до епицентъра на двойното земетресение от понеделник – и в цяла Южна Турция и Северна Сирия – времето за спасяване на оцелели все повече намалява.

Вече е потвърдена смъртта на повече от 15 400 души, неизвестен брой хора все още се водят за изчезнали, а стотици трупове се изваждат от отломките всеки час.

 

Темпът на вадене на оцелелите се забавя, докато спасителните работници достигат критичните 72 часа, които според повечето експерти по бедствията са най-вероятният срок за спасяване на човешки живот. В сряда вечерта температурите паднаха под нулата за трета поредна нощ.

Снежните бури и лютият студ затрудняват спасителната операция, която е критикувана заради логистични проблеми, лошо ресурсно осигуряване и бавна реакция. В някои региони оцелелите са чакали с дни да пристигне помощ, а в някои случаи са наблюдавали безпомощно как виковете за помощ на затрупаните членове на семейството накрая са замлъквали.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Срокът на годност на панелките у нас е изтекъл! Строителен инженер зове да се разрушат тези, които
Next: Ел Би Булгарикум: Надценка от 80% на търговските вериги е основната причина за поскъпването на млечните продукти

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.