Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Екшън: Треньор по кикбокс арестува крадец посред бял ден
  • Новини

Екшън: Треньор по кикбокс арестува крадец посред бял ден

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
cpasogaksodasldkasd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Треньор по кикбокс гони с колата си и арестува крадец посред бял ден в Пловдив.

Екшънът се разиграл около 11 часа вчера. Тогава 15-годишно момче, възпитаник на спортния клуб, си тръгнало от комплекса и се насочило към близката спирка на градския транспорт, за да чака автобус, предаде „Марица“.

Непознат се приближил към непълнолетния и го заплашил с нож, отнел му сумата от 80 лева и веднага се качил в потеглящ автобус. Свидетел на случващото се станал треньорът на тийнейджъра, който без да се колебае го качил в колата си заедно с други момчета от клуба и последвали въпросния автобус.

Половин час по-късно те заловили извършителя при слизането му на спирка на ул. „Гладстон“ и веднага се обадили на тел. 112, а на сигнала се отзовал автопатрул на Второ районно в града под тепетата. Задържаният е на 32 години, с богато криминално досие и осъждан.

Срещу него вече е образувано бързо производство.

Още новини от България:

Украинка, двама турски граждани и две деца са в болница след челен сблъсък между два автомобила на пътя Варна-Бургас. Инцидентът е станал около 11.00 часа на около 500 м след Обзор в посока курорта „Слънчев бряг“. Информацията е от пресцентъра на Областната дирекция (ОД) на МВР-Бургас.

Челният сблъсък е бил между лек автомобил „Фолксваген“ с украинска регистрация и автомобил „Гранд Чероки“, със софийска регистрация. В първата кола са се придвижвали двама мъже от турски произход, жена от украински произход и две деца. Колата е пътувала в посока Варна.

В другия автомобил – „Гранд Чероки“, са пътували мъж и жена – вероятно български граждани, но към момента нямаме официални данни за самоличността им, каза говорителят на ОД на МВР-Бургас Цветелина Рандева.

Към мястото на инцидента са се отправили полицейски екипи и три екипа на Спешна помощ, като към болница „Света Анна“ във Варна са откарани украинката, двете деца и единия от мъжете от автомобила „Фолксваген“.

Пътуващите в автомобила „Гранд Чероки“ са прегледани на място и са без сериозни наранявания. Друг екип е транспортирал втория мъж, който е и шофьор на Фолксвагена, също към Варна. Трафикът е пренасочен по вътрешен черен път до приключване на огледа на местопроизшествието.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Здрав екшън! Цяла България аплодира тази баба от плевенско: Крадци нахлули в дома й, тя ги наби
Next: Мика Зайкова побесня: Ограбват българския народ!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.