Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 40 часа под руините в Турция се случи същинско чудо
  • Новини

След 40 часа под руините в Турция се случи същинско чудо

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2023
ruisinaisnoasdkasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нехир Илкова е била затрупана в Кахраманмараш след мощните трусове

Спасиха бременна в деветия месец жена, прекарала 40 часа под руините в Турция. Нехир Илкова е била затрупана в Кахраманмараш, пише aa.com.tr.

Припомняме, че в понеделник два мощни труса с магнитуд 7.8 и 7.5 по Рихтер удариха Турция и граничните ѝ райони със Сирия.

Последваха десетки вторични земетресения, много от които със сила над 5 по скалата на Рихтер.

Аварийни екипи и доброволци продължават да търсят хора под развалините. По последните данни потвърдените жертви в Турция и Сирия.

Жертвите на разрушителното земетресение на турско-сирийската граница и последвалите вторични трусове надхвърлиха 15 000. На този фон надеждите да бъдат намерени още оцелели намаляват с всеки изминал час, предаде ДПА.

Броят на загиналите в Турция нарасна на 12 391, съобщи тази сутрин Анадолската агенция, като се позова на турската служба за реакция при бедствия и аварии АФАД, а ранените са 62 914.

От другата страна на границата в раздираната от война Сирия жертвите са 2662.

Вчера турският президент Реджеп Тайип Ердоган обеща спасителните действия да продължат, докато „под развалините не остане никой“. Разрушени са около 6000 сгради, каза той.

Ердоган обеща спешно подпомагане в размер на 10 000 турски лири (около 530 долара) за всяко пострадало семейство.

В Сирия обстановката e тежка. По данни на правителството засегнатите сирийци са около 298 000, като повечето е трябвало да напуснат домовете си, съобщи държавната осведомителна агенция САНА. Властите са обособили 180 места за спешно настаняване.

Хиляди хора в Сирия все още са в неизвестност, продължава да има и спешна нужда от тежка техника за разчистване на отломките. Дългогодишната гражданска война и международните санкции пречат на оказването на помощ на пострадалите райони.

В понеделник сутринта районът по границата между Турция и Сирия беше разлюлян от земетресение с магнитуд 7,7. Оттогава регионът преживя стотици вторични трусове, включително земетресение с магнитуд 7,5 в понеделник следобед.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Πoдĸpeпeтe ĸмeтa, ĸoйтo нe ĸpaдe! Bижтe ĸaĸвo Eвpoпeйcĸo ceлo нaпpaви
Next: Трагична развръзка. Откриха издирваното младо момче мъртво в река Тунджа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.