Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Късче от душата си: Дядо Рачо дари 7 лева от пенсията си за пострадалите от земетресенията! Герой!
  • Новини

Късче от душата си: Дядо Рачо дари 7 лева от пенсията си за пострадалите от земетресенията! Герой!

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2023
kasascaschoaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Възрастен дядо от Велико Търново трогна хиляди хора с дарението си от 7 лева. Той го дава, за да подпомогне пострадалите от земетресенията в Сирия и Турция.

Казва се Рачо Божанов и е заделил парите от своята минимална пенсия, която е 523 лева. Днес през сълзи ги занесе до пункта на БЧК в града, за да ги предаде.

След като разбра, че там се събират само материални дарения, стоки от първа необходимост, а не пари, дядо Рачо отиде в магазина и купи с парите хранителни продукти, които предаде за пострадалите.

 

Още за неговата история и помощите, които се събирата във Велико Търново вижте във видеото на БНТ.

Броят на загиналите след мощното земетресение в Турция и Сирия надхвърли 21 000 души. Според официалните данни – 17 674 души са загиналите в Турция, а 3377 – тези в Сирия. Стотици хиляди хора в двете страни останаха без дом през зимата, а една от причините, възпираща работата на спасителите, е студеното време.

 

Мнозина са настанени в импровизирани подслони на паркинги, в супермаркети, джамии, край пътя или сред руините. Основната нужда често е от храна, вода и топлина.

 

 

Около 6500 сгради в Турция са се срутили, а редица други са били повредени при земетресението. Продължават дейностите по разчистването на огромните развалини в търсене на оцелели.

 

Няколко живота бяха спасени при съвместна операция между българския модул за издирване и местни екипи в Турция, съобщиха от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“. Те са оказали съдействие за спасяването на дете на 4 години и възрастен мъж. Д-р Веселин Йолов от Медицинския институт на МВР е помогнал в сложна хирургична и животоспасяваща интервенция.

 

 

При претърсване на разрушена сграда в Антакия немската овчарка Норд подава сигнал на своя водач Атанас Уков от отряд Банско. Индикацията, че под руините има оцелели, е потвърдена и от белгийската овчарка Нико с водач Любчо Джолев от отряд Разлог.  След спасителна операция възрастната жена е изкарана от рухнала няколко етажна сграда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Есето, с което българин спечели $115 000! Вижте вдъхновяващата му история
Next: Чудо сред гробището Хатай! Вадят семейство българи живи! Още

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.