Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на убития психолог разплака всички с разказ за битката му с рака и деня на убийството
  • Новини

Майката на убития психолог разплака всички с разказ за битката му с рака и деня на убийството

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
asmnasdmasdkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мисля, че този човек е продукт на много неща – семейна среда, общество и може би някакви заболявания. Това трябва да се провери от специалисти. Тъй като живея много дълго време в този блок и знам страшно много неща, които са се случили и единственото, на което съм се уповавала е законова власт, която да вземе мерки. Това разказа пред bTV Слава Иванова, която е майка на убития психолог Иван Владимиров – Нав.

„С този човек няма комуникация, не можем да се разберем. Предния ден Иван слезе и предложи на Румен да си даде телефона, за да може ако има оплаквания от вдигане на шум да звънне“, допълни тя.

„Имах нещастието да говоря със съседа, който е бил свидетел на ситуацията. От това, което чух и имам усещане през годините, си дадох сметка, че това е човек, който е започнал да учи право, има много добри познания и мисля, че това е планирано до най-дребния детайл. Имало е опит да се заличат следите“,

Вуйчото на Иван – Васил Василев, също сподели няколко думи за ужасната трагедия.

„Аз имам въпроси, които изникват в главата ми. За мен това е планирана акция, с детайли, с история, поредното намазване с грес на вратата. Не вярвам в 10-10 и половина вечерта Иван да тръгне да се разправя. От полицията ни питаха къде е личната карта на Иван. Тя му е в джоба, когато излиза, но явно не е била там. Ние нямаме информация с полицията, нямаме контакт с тях. Взеха показания на сестра ми и казаха, че ще се обадят. Имаме много неща, които да решаваме с погребения и т.н. Предстоят ни организации и сигурно ще рухнем след тях“, каза той.

Той разкри, че тялото на Иван е в Съдебна медицина и за да направят погребение първо трябва да изчакат то да бъде освободено.

„Прибирам се с внучето ми с количката от разходка и на вратата имаше разбито яйце. Аз нямам право да изляза с внучето си между 2 и 4. Той ме причака веднъж на отворена врата и ми каза: „Правя ти последно предупреждение“. Всички негови претенции и жалби са за неща от много отдавна минали години, които не са актуални и казвам много смело това, защото всички в блока могат да го потвърдят. Истината трябва да се докаже“, поде майката на убития психолог.

„Обвинявам себе си за това, че имаше една процедура, в която трябваше всички да подадат подписи от входа и да се подаде в прокуратурата. Един съсед не хареса текста ми, защото беше много дълъг и след това тръгнахме по някакви мероприятия и това остана. Попитах адвокатка след време и тя каза, че нямаме какво да направим“, каза още Слава Иванова.

Тя твърди, че Иван винаги е подхождал с разбиране и никога с агресия. Със сигурност си е давал сметка, че това не помага, но двамата са гледали да не прекрачват никога границата.

Слава разказа какво се е случило в деня на убийството на Иван.

„В 6:30 станах от леглото и по невнимание съборих телефона си. Стената до врата беше напръскана, а на балкона ми имаше яйце, заради изпуснатия телефон. Имахме проблем с едно разгонено коте. Едно одеяло, което е било по-дълго, той го беше издърпал и го беше стъпкал в калта. Когато отидох на входа и го взех майка му беше на входната врата и не се въздържах и й казах:

„Виж, сина ти ми е стъпкал прането“. Тогава Иван отиде да му даде телефона си, което не даде резултат. После аз заминах за Ихтиман, а той отиде на представление на Морфов и когато се е прибирал в 22:30 вечерта е станало това“, каза Иванова.

„Не смея да си стъпя на пода. Не смея да вървя. Категорично трябва да се махна от там. Той носеше сърце като факла. Всяко негово действие и всяка негова дума беше урок. Надявам се да съм го научила на нещо, но той ме научи на повече“, разказа тя.

„Иван се разболя от рак и аз му казах нещо не на място – че за 27 години е живял повече, отколкото други за цял живот. Изплаших се от това, което казах. На следващия ден дойде и ми каза: „Майко, Бог ме обича и иска да си пренаредя живота“. Имаше момент, в който пречупи всичко негативно и тръгна само нагоре. Надграждаше, работеше върху себе си и най-голямата ми болка е, че не осъществи мечтите си.

 

Всичко, което държеше в себе си, той беше постигнал състоянието на пълен съд и трябваше да го раздаде на хората. Той отиде да учи в Америка, за да се върне и да промени България“, завърши майката на убития Иван.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кубрат Пулев стана татко за втори път! Ето какво име избраха на детето! Подробностите:
Next: Луда гонка между известен мъж и крадец из Пловдив. Нападателят посегнал на момче, но

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.