Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наш учен със смайваща версия за причината за опустошителния трус в Турция
  • Новини

Наш учен със смайваща версия за причината за опустошителния трус в Турция

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
bashasgfgdssd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Геомагнитни смущения са провокирали мощното земетресение в Югоизточна Турция. Това допусна в интервю за Радио Стара Загора ръководителят на Центъра за слънчев и слънчевоземен мониторинг в Стара Загора доц. Борис Комитов.

Причината за сеизмичната активност е натрупаното голямо напрежение в земната кора. Планетарно геомагнитно явление обаче е подействало като катализатор на земетръсната дейност в Източно анадолския тектоничен разлом.

 

Доц. Борис Комитов поясни, че планетарните геомагнитни смущения влияят на сеизмичните процеси по време на абсолютните минимуми или максимуми в 11-годишния цикъл на слънцето, в какъвто максимум то се намира в момента. Това обаче категорично не може да служи като прогноза за земетресенията.

 

В Турция и Сирия намаляват надеждите да бъдат открити още оцелели близо 100 часа след разрушителните земетресения, от 6 февруари, отнели живота на над 21 700 души – едно от най-страшните бедствия в този регион през последното столетие, предаде Франс прес.

По последни официални данни при земетресението с магнитуд 7,8, последвано от още над стотина труса, са загинали най-малко 21 719 души – 18 342 в Турция и 3377 в Сирия.

Според Световната здравна организация още 23 милиона души са били засегнати, включително „около пет милиона уязвими лица“. СЗО изрази опасения от тежка санитарна криза в региона, която би причинила още повече щети от земетресението. Хуманитарните организации се страхуват особено много да не се разпространи епидемията от холера, отново появила се в Сирия.

Хиляди прекараха мразовитата вечер сред отломките по улиците на турския Адъяман, скупчени около малки огньове и без подслон. В южния турски град нямаше ток и вода.

Уплашени от ново земетресение, някои хора предпочетоха да останат на открито на минусовите температури.

От Малатия бе съобщена радостната вест за спасено дете изпод развалините – 87 часа след първия силен трус. Според специалистите 72 часа след разрушително земетресение е почти невъзможно да има оцелели.

Седемгодишното момиченце Миран Гюл е било спасено живо, след като през целия ден днес спасителите от Дирекцията за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД) се опитваха да го извадят от руините.

Едва 87 часа след земетресението спасителите са успели да стигнат до детето, което е било затрупано под руините на 7-етажен жилищен блок, където е живеело. За съжаление, майката и двете му сестри са загинали.

След като медицинският екип, който се е намирал на мястото, е оказал първа помощ на детето, с линейка то е било откарано в болница и предадено на грижите на лекарите.

Първите думи, които момиченцето отправило към спасителите, били: „къде ще отидем?“.

Вчера от Турция в бунтовническите райони в Северозападна Сирия влезе първият конвой с хуманитарна помощ. Шестте камиона в конвоя са натоварени с одеяла, дюшеци, палатки и други материали, които би трябвало да покрият нуждите най-малко на 5000 души според Международната организация по миграцията.

Организацията „Белите каски“ – спасители, действащи в районите под контрола на бунтовниците в Сирия, изрази обаче „разочарование“. Според нея става дума за „рутинна“ помощ, неподходяща за издирване на оцелели под развалините.

Земетресенията причиниха големи разрушения в турските окръзи Кахраманмараш, Килис, Диарбекир, Адана, Османийе, Газиантеп, Шанлъурфа, Адъяман, Малатия и Хатай.

Турският министър на вътрешните работи Сюлейман Сойлу съобщи, че сред жертвите на земетресенията има и най-малко 120 полицаи и 32-ма служители на жандармерията.

Въпреки напредването на времето, с което нараства и броят на загиналите, от засегнатия район днес продължават да пристигат и радостни новини за спасени оцелели.

Акцията на терен е сериозно затруднена заради студовете. 

Държави от цял свят продължават да изпращат помощ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ева Кикерезова: Непрежалима ще останеш, скъпа моя Еси
Next: Дадоха прекрасно име на момиченцето, родено под развалините в Сирия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.