Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Гърция спират да купуват млечни продукти заради високите цени
  • Новини

В Гърция спират да купуват млечни продукти заради високите цени

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
mlechnhaishkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В Гърция се подготвя бойкот на млечните продукти заради високите цени. Акцията се организира от Съюза на потребителите.

Всички млечни продукти са с „бутикови цени“, оплакват се потребителите. Магазините продават с повече от 50% увеличени цени всички млечни продукти – сирене, кашкавал, кисело и прясно мляко.

Правителството се опита да овладее цените на дребно, но не успя.

Опозицията настоява да се премахнат временно данъците върху хранителните продукти. Цените се увеличават всеки ден.

„Фич“ повиши кредитния рейтинг на Гърция с една степен

Съюзът на потребителите за първи път се обърна към хората да спрат или поне да ограничат максимално пазаруването на млечни продукти в рамките на седмица от 13 февруари.

При успешна акция се очаква производителите и търговците на млечни продукти да коригират цените.

След като преди ден правителството обяви нестроен план за справяне с високите цени на харните и тази сутрин в телевизионно интервю министърът на икономиката Никола Стоянов обяви, че търговски вериги формират свръхпечалби, следобед атаката срещу тях се засили.

В съобщение до медиите под формата на интервю на изп. директор държавната компания „Ел Би Булгарикум“ съобщава, че цените на млечните продукти са високи заради политиката на търговските вериги. Дружеството е в състава на Държавната консолидационна компания, която е с принципал Министерството на икономиката.

„…цената на млякото, сиренето и кашкавала в магазина би била поносима, ако не са изискванията на търговските вериги. След безбожните им условия за вход от 20-30% те си слагат още около 50% и така реалната надценка става 80%.“ Това казва Николай Маринов, изпълнителен директор на „Ел Би Булгарикум“, цитиран от компанията.

Информация за маржовете обичайно е обект на търговска тайна и не става публично достояние. Посочва, че от месеци цените на млечните продукти растат главоломно и това до много голяма степен е причина да откаже българите да ги купуват.

Мисля, че е крайно време да посочим основната причина за поскъпването – много високите надценки на търговските вериги.

Всичко зависи от големите търговски вериги. Малките магазини не слагат големи надценки. Млекопроизводителите също изпитваме трудности, изкупната цена на млякото се вдигна, цените на торовете и горивата се увеличиха, но не си позволяваме рязък скок на продукцията, допълва директорът.

Всичко, което трябва да знаете за:
Инфлацията: Какво да се прави (63)

Предприятието е единственото държавно в сектора с две производствени бази – в София и Видин. То е и вписан ползвател на наименование за произход на уникалната българска закваска за производство на българско кисело мляко. По негов лиценз японска компания произвежда местен аналог на кисело мляко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пиратското съкровище на нос Калиакра: Имането чака затрупано в пещера под водата
Next: Чудото на живота: След 115 часа спасиха бременна жена и 7-годишната ѝ дъщеричка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.