Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълна от арести в Турция заради фаталното земетресение! Хващат ги наред
  • Новини

Вълна от арести в Турция заради фаталното земетресение! Хващат ги наред

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
vasbasboasgasldasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Загиналите във вълната от земетресения в Турция и Сирия вече са около 25 хиляди. Въпреки черната статистика, на шестия ден след случилото се все още откриват живи хора под разрухата.
В Турция имаше вълна и от арести.

12 души бяха арестувани заради некачествено строителство. Това стана след като хиляди сгради се срутиха. Един от задържаните е строителен предприемач от Газиантеп, а другите 11 са от окръга Шанлъурфа.

Заподозрени са в извършване на незаконни промени в конструкцията нс градите. Това включва разрушаване на носещи стени и колони. Това е довело до срутване на сгради в окръг Шанлъурфа.

В петък бе съобще, че е арестуван строителят на жилищен комплекс „Рьонесанс“ в Антакия, окръг Хатай.

Той се срути заради земетресението, въпреки че е построен едва преди 11 години. В сградата имаше 250 апартамента. Според законите, такава нова сграда трябва да е построена спрямо всички необходими стандарти, за да издържи на такова земетресние.

Австрийската армия преустанови спасителните операции в опустошената от земетресението Турция поради влошаваща се „ситуация със сигурността“, съобщава „Франс прес“.

Имаше сблъсъци между групи, обясни говорител, без да дава повече подробности.

Той посочи, че 82-мата войници от звената за помощ при бедствия на австрийските сили се намират в южната провинция Хатай „в базов лагер с други международни организации, в очакване на инструкции“.

Те пристигнаха в Хатай във вторник с 45 тона оборудване и успяха да спасят девет души из под развалините.
Вторични трусове продължават да разтърсват Турция

Вторични трусове продължават да разтърсват Турция

Десетки трусове бяха регистрирани тази сутрин в централните и източните части на страната

Предвиждало се е австрийските спасители да се върнат в родината си идния четвъртък, но това се преразглежда.

Междувременно Германската федерална служба за техническа помощ и хуманитарната организация ISAR също преустановиха спасителните операции в турската провинция Хатай поради опасения за сигурността. Те посочват, че ситуацията със сигурността се е влошила днес. Екипите им обаче засега остават в общ базов лагер в град Кирихан.

Трусът с магнитуд 7,8 по Рихтер отне живота на над 24 000 души в Турция и съседна Сирия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Див екшън в Пловдив! Адвокат извърши граждански арест в магазин в Пловдив: Хората гледаха
Next: Шофьорка от Стара Загора, намерила това на колата си, бие аларма за нова измама

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.