Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На бащите, които вече ги няма. И на тези, които все още са тук. На теб, тате!
  • Новини

На бащите, които вече ги няма. И на тези, които все още са тук. На теб, тате!

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2023
bashttititeitkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Едно писмо до теб, тате! Защото ме научи да тичам, да танцувам, да се смея! Защото ме научи да обичам, да мечтая и да пея! Едно писмо до теб, тате, защото ме научи да живея!

В началото на всяка година си спомняме за хората, които вече ги няма. И за тези, които все още са с нас. Спомням си за теб, тате!

Ти си бил до мен при първите ми стъпки. Аз не помня, но ти благодаря!

Ти си бил до мен при първите ми думички. Аз не помня, но ти благодаря!

Ти си бил до мен при първото ми паднало зъбче. Аз не помня, но ти благодаря!
Ти си бил до мен на първите ми празници. Аз не помня, но ти благодаря!

Ти си бил до мен при първите ми сълзи и разочарования. Аз не помня, но ти благодаря!

Ти беше до мен, когато се учех да стъпвам смело и уверено по неравния път на живота. Ти ми показваше какво е достойнство и смелост. Аз помня и ти благодаря!
Ти беше до мен, когато се подхлъзвах и падах. Ти ми показваше как да се изправя и да продължа, въпреки страха и неувереността. Аз помня и ти благодаря!

Ти беше до мен, когато се учех да обичам. Ти ми показваше как да обичам себе си и другите, как да обичам живота. Аз помня и ти благодаря!

Ти беше до мен, когато сърцето ми изпитваше страдание и болка. Ти ми показваше как да запазя себе си въпреки тях. Аз помня и ти благодаря!

Ти беше до мен, когато се учех да мечтая. Ти ми показваше как да вярвам в гласа на сърцето си и да се вслушвам в него. Аз помня и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато с думите и делата си се стремя да съм достоен и добър човек. Всеки път, когато защитавам себе си и тези, които обичам. Всеки път, когато се боря да живея истински и правилно. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато поглеждам назад и си припомням уроците на миналото. Всеки път, когато се уча да прощавам своите и чуждите грешки. Всеки път, когато избирам вчерашните неуспехи да се превърнат в днешни поуки, а не в утрешни окови. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато се наслаждавам на настоящето и усещам благодарността да изпълва сърцето ми. Всеки път, когато виждам това, което имам, а не това, което нямам. Всеки път, когато усещам, че дишам, че живея. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато впервам поглед в бъдещето и то ми изглежда прекрасно и пълно с вълшебства. Всеки път, когато давам простор на копнежите си да летят. Всеки път, когато давам свобода на сърцето си да мечтае. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато чуя нашата песен и в нея открия теб. Всеки път, когато изпратя залеза и в него открия теб. Всеки път, когато срещна очите си в огледалото и в тях открия теб. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Благодаря ти, тате!

Посвещава се на баща ми, арх. Георги Лабов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България се разлюля: Земетресение малко преди 10 часа тази сутрин край Шумен
Next: Открити са мъртвите тела на всички деца от волейболния отбор, затрупани под рухнал хотел

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Нещо страшно е в Истанбул! Много хора са отнесени с коли и автобуси
  • Жената до Меди – нежна красавица, ето коя е тя:
  • Емилия след тежката катастрофа: Камелия и Цветин са моите ангели!
  • Мартин Елвиса избухна срещу „Игри на волята” и обвини продукцията, че толерира един от участниците – Боян. Бившият ерген публикува видео в социалните мрежи, в което не скри възмущението си от правилата на една от битките и поведението на водещите.
  • Баба Ванга „предсказала“ за 2027 г.: финансова криза, нов руски лидер и хора със свръхспособности 👇 👇 👇
  • Големите вериги искат спешна среща с Румен Радев – плашат с празни рафтове по магазините!
  • Иво Сиромахов попиля “Ергенът” с ироничен пост във фейсбук, в който многократно уверява, че изобщо не гледа предаването, докато в същото време коментира подробно участничките и случващото се в него.
  • След сватбата с 650 гости Тони Стораро призна с горчилка: „Допуснахме голяма грешка с Емрах“
  • РазбрA се кой е мистериознuят зет на Марта ВAчкова, баща на първото й внучE:…
  • Преди 13 минути излезе новината за Меди, той е..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.