Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гласът на утехата войник се качи с багер до разрушен дом за да може една майка да чуе сина си
  • Новини

Гласът на утехата войник се качи с багер до разрушен дом за да може една майка да чуе сина си

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2023
utehhahskaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Никога не се изправяш толкова високо, както когато се наведеш да помогнеш на човек в нужда – една история от опустошената от земетресението Антакия още веднъж потвърждава силата на човешката съпричастност.

С помощта на багер, турски войник стигна до разрушен от силните трусове дом в Антакия с една единствена мисия – да откри мобилния телефон на 75-годишната Бусра, която не се е чувала със сина си от пет дни.

В този момент тя чака в близкия импровизиран палатков лагер, след като е останала без дом след земетресенията. Бусра се е страхувала, че синът ѝ е мъртъв и е помолила турските войници за помощ, информира „Ройтерс“.

Войникът от специалните части Муратан Адил пристига в Антакия, за да помага при спасителните операции.

Именно той успява да извърши тази малко по-различна спасителна операция. Историята обаче не приключва дотук, оказва се, че батерията на телефона е паднала и Бусра няма как да се обади на сина си.

В суматохата друг пострадал човек в палатковия лагер чува името на сина ѝ и я успокоява, че го познава и че знае, че той е жив и здрав.

Същият мъж набира сина ма Бусра от своя телефон. На кадрите се вижда как 75-годишната жена се разплаква, чувайки гласа на сина си за първи път след земетресението, отнело дома ѝ.

Д вумесечно бебе бе спасено живо 128 часа след разрушителните земетресения в Южна Турция, предаде ДПА, като се позова на Анадолската агенция, предаде БТА.

Детенцето е извадено от отломките на разрушена сграда в Искендерун и е откарано в болница.

Според експерти критичният прозорец за спасяване на оцелели е 72 часа, но въпреки това спасители успяват да извадят живи хора от руините и днес, на 6-ия ден след трусовете.

В социалните мрежи и по телевизиите хора от засегнатите от земетресенията райони призовават за спешна помощ,

твърдейки, че от разрушените сгради все още се чуват гласове на оцелели.

По последни данни броят на загиналите наближава 25 000 души в Турция и Сирия, информира Асошиейтед прес.

На фона на огромния брой жертви, идват и добри новини за още спасени хора и днес:

Петима членове на едно семейство бяха спасени днес – 129 часа след първия мощен трус, в град Нурдагъ, окръг Газиантеп.

В окръг Адъяман бяха извадени живи двама съпрузи, предаде ДПА. Жената бе извадена от руините на сринатия им дом, а малко след това спасителните екипи извадиха мъжа през тунел, прокаран в отломките. Трите им дъщери обаче вероятно са загинали, съобщава телевизия ТРТ, цитирана от ДПА.

В Антакия днес бе извадено от отломките двегодишно момиченце, предаде турската телевизия ТРТ, цитирана от ТАСС.

Сътрудници на жандармерията, участващи в издирвателно-спасителните операции, чули гласа на детето под руините на сграда на улица Гюнеш. Няколко часа по-късно спасителите успели да извадят детето.

Рано днес бяха спасени също дезориентирано 16-годишно момче и 70-годишна жена, съобщава АП.

В Антакия бе изваден от отломките и 36-годишният Ергин Гюзелоглан и качен в линейка. Спасителите достигнаха и до 13-годишно момиче в отломките на срутена сграда в окръг Хатай и го интубираха. Момичето обаче почина преди медицинските екипи да успеят да ампутират крайник и да я освободят от развалините, съобщи в. „Хюриет“, цитиран от Асошиейтед прес.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена похарчи 40000 лв, за да отслабне с 20 размера! Промяната е невероятна
Next: Полицията тръшна двама, свързани с най-новата телефонна измама. Убеждавали хората да

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.