Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВР предупреждава: Чуете ли Бай Иван, тръшвайте здраво вратата!
  • Новини

МВР предупреждава: Чуете ли Бай Иван, тръшвайте здраво вратата!

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2023
bababisibasnbasnb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мними врачки обират хората с парола „Бай Иван“. Причакват обикновено по-възрастни хора пред входовете и се вмъкват вътре, като обясняват, че се качват при мъж с това име.

За новата измамна схема алармираха криминалисти от ГДНП пред „Телеграф“. Много такива случая са регистрирани в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Чирпан, Карлово.

Поводите

„Крадлите ходят по две или три. Въртят се пред големи магазини и си набелязват жертви от излизащите клиенти. Често гледат човека да носи торба и да е по-възрастен. Тръгват след него и го проследяват до входа му“, разказаха ченгета. След това се мушвали във входа и се качвали в асансьора с набелязания за обиране мъж или жена. Завързват разговор от малка дистанция.

Крадлите обясняват, че могат да врачуват и дори започват да чертаят апокалиптични картини. Някои от жертвите дори разказали, че първо им предричали голям шок в живота, след това голяма радост, за да се сближат.

„Като се качат на етажа, си измислят повод, за да влязат в жилището. Искат вода или да ползват уж набързо тоалетна. Докато човек се съблича и си оставя покупките, тършуват и взимат всичко най-ценно“, обясниха разследващи.
Приятели

Във всеки жилищен вход има по един Иван. Именно на това разчитали крадлите. Повечето били от махалите в големите градове. Освен че влизали в къщите на хората, се возели в градския транспорт и правели джебчийски кражби. Повечето са многократно задържани от полицията и давани на съд, но се разминавали или без присъди, или с условни. Практика е извършители на кражби с по-ниска стойност да се разминават с ефективни присъди, смятат юристи.

Най-големите удари на мнимите врачки от месец насам варират между 2000 и 7000 лв., сочат данните на ГДНП. Имало случай на 95-годишна варненка, която се усетила, че става нещо нередно, чак след като пуснала две сестри в дома си да й гледат.

Те я изчакали да отиде до кухнята да им донесе вода, но като се върнала в гостната – ровели по шкафовете. Жената въпреки сериозната си възраст успяла да им се опре и ги изгонила със страшен скандал, разказаха полицаи.

„Взимат абсолютно всичко ценно, което човек може да има в дома си. Разбира се, търсят пари, взимат и портмонетата от чантите на възрастните хора, но гледат и за бижута“, смятат разследващи.

МВР призова хората да не отварят на непознати, особено под предлог чаша вода или ползване на тоалетна или врачуване. „Това са измамнички, които разчитат на наивността на хората. Те не познават и никакъв бай Иван“, категорични са от силовото ведомство.

Оттам допълват, че е задължително при подобни ситуации да се звъни на тел. 112, за да се предотврати кражба или дори по-тежко престъпление. „Преди няколко месеца един дядо се беше сбил с две жени уж врачки от малцинствата. Те му бяха нанесли няколко удара, но, слава Богу, всичко се размина“, допълниха от ГДНП.
Проследяват старци пред пощите

Жени от махалите са се специализирали в обиране на пенсионери в деня, когато взимат парите си от пощата. Има случаи в различни градове, но схемата на действия на крадлите е една и съща. Причакват бабата или дядото да излязат от клона и го питат дали ще им развали 100 лв. Човекът, ако се съгласи, си вади директно цялата пенсия, която доку-що е взел. Този момент използват, дръпват му парите и бягат.

Затова и полицаите съветват възрастните хора да не спират и да не разговарят с непознати, след като са взели пенсии, а при възможност да вземат някой да ги придружи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицията тръшна двама, свързани с най-новата телефонна измама. Убеждавали хората да
Next: Нови страшни разкрития от съседи за Румен Полицая, застрелял психолога Нав

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.