Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покъртителен разказ от Турция: Роден лекар рязал крайник в полеви условия, за да спаси живот
  • Новини

Покъртителен разказ от Турция: Роден лекар рязал крайник в полеви условия, за да спаси живот

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2023
ttaurtasraskdaskdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лекар от МВР болница спаси затрупан мъж под руините в Турция след опустошителните земетресения, като ампутира ръката му. „Колега поляк хирург поиска съдействие от мен. Трябваше заедно да решим дали да ампутираме, или да освобождаваме ръката. Достъпът до пострадалия беше труден.


Лазихме 7-8 метра, докато стигнем”, разказа д-р Веселин Йолов, пише „Телеграф“. 

Български пожарникари, които в момента се намират в град Бесни, пък спасиха 4-годишно детенце и дядо, като ги извадиха изпод рухнал блок.

Герои

Д-р Йолов разказа, че се е стигнало до ампутация, защото ръката на затрупания стояла много време притисната и на практика вече е загубила всички жизнени функции. „После пострадалият беше закаран в болница в стабилно състояние”, допълни медикът.

Наши и турски спасители вадят хора.

От пожарната разказаха, че наши момчета успяват да спасят 4-годишно момченце и възрастен мъж. „Нашият екип се оказа на точното място и в точното време. В момента спасените са предадени на медицински екипи”, допълниха от службата.

Български пожарникари и спасители са в няколко град в Турция.

Разчистване

Българският модул, който включва 78 огнеборци и спасители, е изградил своя лагер на стадиона в град Бесни. Той се намира на около 40 км западно от областния град Адияман. Други действат в Адана. Всички са под шапката на турските власти, които разпределят екипите в най-засегнатите райони.

Националната асоциация на доброволците пък отчете, че 28 души са заминали също към Турция. Сред тях има и момичета. Те са основно от Пловдив и София, но има и от други градове на страната. Вчера още 20 от тях тръгнаха към разрушените райони в Турция.

Български пожарникари и спасители са в няколко град в Турция.

“След 30-часово пътуване, аварирал бус, полицейски ескорт, замръзнали коли, редене на опашки за гориво нашите момчета и момичета вече са в Кахраманмараш. Палатковият им лагер е готов и вече са се включили в спасително-издирвателните дейности. Работата на терен продължава при тежки, студени и ужасяващи условия! Пазете се и помагайте!”, обявиха от доброволческата организация.

Властите в Турция пък потвърдиха още сутринта вчера, че е намерено тялото на издирвания български гражданин. Продължава обаче търсенето на 29-годишна жена с двойно гражданство в Антакия, района на Хатай. Тя и 7-месечното й бебе са в неизвестност след разрушителните земетресения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Историята на едно златно сърце. Нарекли го лекаря на бедните
Next: Братът на изчезналия Емо съобщи: Една мисъл ме изкарва от равновесие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.