Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-черната вест дойде! Почина жената, пребита от мъжа си в Пловдив. Ето го и него
  • Новини

Най-черната вест дойде! Почина жената, пребита от мъжа си в Пловдив. Ето го и него

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
ububausbaisbaskdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пловдивчанката, която бе пребита от 40-годишния си съпруг в кв. „Кършияка“, е починала в болница, съобщава „Марица“. Грозните сцени между съпрузите се разиграли на 9 февруари следобед.

Възникнал скандал, след което последвал побой над жената. Тя била откарана в критично състояние в лечебно заведение, където издъхнала няколко часа по-късно

Полицията задържа съпруга за 72 часа, а в момента Районният съд в града под тепетата решава каква мярка за неотклонение да му наложи. От прокуратурата настояват за най-тежката такава, а именно задържане под стража.

Защитата настоя, а съдията се съгласи журналистите да бъдат изведени от залата с оглед огласяването на подробности от интимния живот на двойката.

Обвиненият в смъртоносния побой бе доведен в съдебната зала с белезници. Негов защитник е адв. Росица Драгинова.

Още криминални новини:

Поне трима полицаи ще бъдат отстранени от работа до приключване на производството заради инцидента с пребит младеж пред дискотека в Плевен. Това съобщи днес на извънреден брифинг старши комисар Веселин Вътов, директор на Областната дирекция (OД) на МВР в Плевен.

Установени са полицейските служители, намесени в конфликта. Това, което е известно до момента, е че сбиването е възникнало между две групи младежи. В конфликта се намесват и петима полицаи, минавали в близост, които по думите на директора на ОДМВР са се опитали да разтърват биещите се. Униформените служители не са били на работа. Старши комисар Вътов подчерта, че е възможно да има още отстранени от работа служители, тъй като към момента има изготвени пет докладни.

„Гарантирам, че случаят няма да бъде прикрит. МВР ще разследва в пълен обем и детайли въпросния инцидент. Служителите на МВР, както всички български граждани, са равни пред закона и нищо няма да остане скрито или прикрито“, каза още старши комисар Вътов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Японски учен с две думи обясни защо в Япония при 9,2 по Рихтер няма даже пукнатина, а Турция се срина
Next: Трагедия след труса: Мъртво е цялото семейство на култов актьор от турските сериали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.