Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Професор задал въпрос на студентите: Има ли Бог: Отговорът на един от тях озадачи всички
  • Новини

Професор задал въпрос на студентите: Има ли Бог: Отговорът на един от тях озадачи всички

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
boggggotgovor.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Професорът в университета задал на своите студенти следния въпрос: Професорът в университета задал на своите студенти следния въпрос:
– Всичко ли, което съществува, е създадено от Бог?

Един от студентите смело отвърнал:
– Да, създадено е от Бог.

– Значи Бог е създал всичко? – попитал отново професорът.
– Да, сър – потвърдил студентът.

– Ако Бог е създал всичко, значи, че той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува. И съгласно принципа, че нашите дела определят нас самите, значи Бог е зло.Студентът замълчал при този отговор. Професорът бил много доволен от себе си. Похвалил се пред студентите как още веднъж доказал, че Бог е мит. Още един студент вдигнал ръка и казал:
– Мога ли и аз да ви задам един въпрос, Професоре?

– Разбира се – отвърнал професорът. Студентът се изправил и попитал:
– Професоре, а студ съществува ли?

– Що за въпрос, разбира се, че съществува. На теб никога ли не ти е било студено?
Последни изследвания разкриха нещо много любопитно за близнаците: Вижте какво правят в коремчето на мама преди раждането

Студентите се засмели на зададения въпрос, но момчето продължило:
– В действителност студ не съществува. В съответствие със законите на физиката това, което ние считаме за студ, всъщност е отсъствие на топлина. На практика човек или предмет могат да бъдат изучени в зависимост от това притежават ли и предават ли енергия. Абсолютната нула (-459,67 градуса по Фаренхайт) е пълно отсъствие на топлина.

Всяка материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което чувстваме при липсата на топлина. Студентът продължил:
– Професоре, тъмнината съществува ли?

– Разбира се, че съществува.

– Вие, отново не сте прав. Тъмнината не съществува. В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Ние можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем да използваме призмата на Нютон, като разложим бялата светлина на множество цветове и изучим различната дължина на вълната на всеки цвят.

Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да проникне в света на тъмнината и да я освети. Как можете да разберете колко е тъмно, което и да е пространство? Измерва се количеството светлина. Не е ли така? Тъмнината – това е понятие, което човек използва, за да опише отсъствието на светлина. Най-накрая младият човек попитал професора:

– Сър, зло съществува ли? Този път професорът неуверено отвърнал:

– Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта между хората, престъпленията и насилието по целия свят. Това са примери за проявлението на злото. На това студентът отвърнал:- Злото не съществува, сър, или поне не съществува само по себе си. Зло – това е просто отсъствие на Бог. Това прилича на тъмнината и студа. Зло е дума създадена от човека, за да опише отсъствието на Бог. Той не е създал злото.

Злото – това не е вяра или любов, които съществуват, както светлината и топлината. Злото – това е резултатът от отсъствието в сърцето на човека на Божествената любов. Това е наличието на студ, когато няма топлина, или тъмнина, настъпваща при липсата на светлината.

Професорът мълчаливо седнал на мястото си. Името на младия студент било Алберт Айнщайн.
Водят се спорове относно достоверността на последното изречение. Но без значение дали наистина Айнщайн стои зад горните думи, или не, струва си да се замислим върху тях, нали?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 13 февруари до 28 февруари 2023: период на МОЩЕН паричен късмет за ПЕТ зодии
Next: Без лекарства: Как да се отървете от запушен нос с обикновен ключ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.