Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо сред руините в Турция! Нов живот бе спасен след 198 часа под отломките
  • Новини

Чудо сред руините в Турция! Нов живот бе спасен след 198 часа под отломките

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2023
trurasjraskdkasdas.png

72 часа – това е срокът, който се счита за оптимален за оцеляване под руините след земетресение. Спасителите в Турция обаче доказват, че са възможни чудеса, при това не е едно и две!

След като в неделя като по чудо бе спасено 2-месечно бебе под разрушенията в Турция, което е успяло да оцелее цели 6 дни, сега дойдоха още обнадеждаващи новини от градовете, засегнати най-силно от трусовете.

Припомняме, че Турция беше разтърсена от две големи земетресения – 7,7 и 7,6 с епицентър Кахраманмараш.

Те причиниха невиждани разрушения в 10 турски провинции и Северна Сирия.

Ето и последната ситуация в издирването и спасяването под развалините.

198-ия час

В Адияман 18-годишният Мухамед Джафер Четин беше спасен 198 часа след жестокия трус. Той е най-дълго останалият жив под развалините до момента пострадал в Турция.

Минути по-рано в Кахраманмараш 17-годишният Мухамед Енес и неговият 20-годишен брат Абдулбаки бяха извадени живи от развалините на 8-етажна сграда на 198-ия час от земетресението.

 

Преди да бъдат извадени, спасителите направиха необичайно видео от мястото, където Енес и Абдулбаки престояха заклещени 9 дни.

Екипите заснеха създадения спасителен коридор, като камерата достигна братята под развалините. Героите им дадоха надежда с думите „Ние ще ви спасим“. Братята под развалините пък махнаха с ръка енергично и възкликнаха щастливо, че са здрави.

Малко след това те бяха спасени живи. По-късно заявиха пред медиите, че са загубили представа за времето, и са предполагали, че са останали 12 дни под отломките.

185-ия час

Още едно чудо се случи на 8-ия ден от издирването и спасителните операции в Кахраманмараш. Айча Чебни остана под развалините на 11-етажна сграда в Кахраманмараш. След продължителна спасителна операция, тя бе извадена от руините 185 часа след земетресението.

 

Айча беше извадена от развалините в добро общо здраве, но беше откарана в болница за контрол и лечение. Баща ѝ сподели щастието си в социалните мрежи, като публикува снимката на дъщеря си, която се лекува.

 

На 182-ия час от земетресението в Антакия в Хатай 12-годишният Каан Куруоглу беше спасен от развалините на сградата, в която беше блокиран 8 дни.

 

В 183-ия час от земетресението в района Джебраил на Антакия, в Хатай, беше спасен гражданин без да е установена самоличността му.

 

180-ия час

В 180-ия час Хатидже Акан (39) беше спасена в Кахраманмараш.

Шестгодишният Хивай Ушер беше заклещен в останките на кооперация в Асъяман, но беше спасен, макар и с наранявания, в 178-ия час.

 

 

На 178-ия час от земетресението в квартал Антакия в Хатай 70-годишният Нурай Гюрбюз беше спасен от развалините на 3-етажна сграда.

 

Бюнямин Идаджъ (35) беше спасен жив на 177-ия час след земетресението от кооперация в центъра на Адъяман.

 

26-годишната Дерия Акдоган беше спасена от останките с наранявания в 177-ия час в Хатай.

 

На 176-ия час от земетресението Серап Дьонмез беше спасена изпод развалините в Антакия в Хатай. Екипите, участващи в спасителните работи, се просълзиха от радост.

Синът ѝ, който чакаше с дни до останките от сградата, не успя да сдържи сълзите си, викайки „майко“, след като Дьонмез беше извадена.

 

175-ия час

Наиде Умай, попаднала под развалините в засегнатия от земетресението Хатай, беше извадена жива на 175-ия час от земетресението.

 

40-годишната Сибел Кая, затрупана под рухнала сграда в Газиантеп, беше спасена в 170-ия час.

 

Над 158 хил. души са евакуирани

Близо 238 500 служители по търсене и спасяване все още работят на терен според Службата за управление на бедствия и извънредни ситуации (АФАД). Повече от 158 000 души са били евакуирани досега от засегнатите от земетресението региони, каза още АФАД.

 

99 държави предложиха помощ

Общо 9401 чуждестранни служители от 77 държави работят в момента на място, съобщиха от външното министерство в понеделник. Допълва се, че 99 държави са предложили помощ досега и се очаква още седем държави да изпратят спасителни екипи.

Continue Reading

Previous: Гардероб запази живи жена и новороденото ѝ бебе 4 дни под руините
Next: Депутат да дойде и да живее с мене един месец, квото ям аз, това да яде и той и да го гледам как гасне бавно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.